1 В тридесетата година, четвъртия <месец>, на петия <ден> от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.

فِي السَّنَةِ الثَّلاثِينَ مِنْ عُمْرِي، فِي اليَومِ الخامِسِ مِنَ الشَّهرِ الرّابِعِ، كُنتُ بَيْنَ المَسبِيِّينَ قُربَ نَهرِ خابُورَ. فَانفَتَحَتِ السَّماءُ وَرَأيتُ رُؤَىً وَمَناظِرَ إلَهِيَّةً.

2 Н а петия <ден> от месеца в тая година, <която бе> петата от пленяването на цар Иоахина,

فَفِي اليَومِ الخامِسِ مِنْ ذَلِكَ الشَّهرِ، فِي السَّنَةِ الخامِسَةِ مِنْ سَبيِ المَلِكِ يَهُوياكِينَ،

3 Г осподното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.

أتَتْ كَلِمَةُ اللهِ إلَى حِزْقِيالَ بْنِ بُوزِي فِي أرْضِ البابِلِيِّينَ قُربَ نَهرِ خابُورَ، وَحَلَّتْ قُوَّةُ اللهِ عَلَيهِ هُناكَ. عَرشُ الله

4 В идях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него <се виждаше> нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня.

وَبَينَما كُنتُ أنظُرُ، هَبَّتْ رِيحٌ عاصِفَةٌ مِنَ الشَّمالِ: غُيُومٌ كَثِيفَةٌ وَنارٌ تُبْرِقُ بَرِيقاً مِنْ داخِلِها، وَشُعاعُ نُورٍ يُحِيطُ بِها. وَكانَ فِي وَسَطِ النّارِ ما يُشبِهُ الكَهرَمانَ الَلّامِعَ المُتَوَهِّجَ.

5 О тсред него <се виждаше> и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко подобие.

وَرَأيْتُ فِي وَسَطِ الغُيُومِ شِبْهَ أربَعَةِ كائِناتٍ تُشبِهُ البَشَرَ.

6 В сяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила.

لِكُلِّ واحِدٍ مِنها أربَعَةُ وُجُوهٍ وَأربَعَةُ أجنِحَةٍ.

7 Н озете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.

أرجُلُها مُستَقِيمَةٌ، وَباطِنُ أقدامِها كَباطِنِ أقدامِ العِجلِ، وَتَلمَعُ كَلَمَعانِ البُرونْزِ المَصقُولِ.

8 И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха <така>:

وَرَأيْتُ تَحتَ أجنِحَتِها أيدٍ بَشَرِيَّةً عَلَى جَوانِبِها الأربَعَةِ. فَكانَ لِكُلٍّ مِنها ذاتُ العَدَدِ مِنَ الوُجُوهِ وَالأجنِحَةِ.

9 к рилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.

أمّا أجنِحَتُها فَيَلمِسُ أحَدُها الآخَرَ. وَكانَ كُلٌّ مِنها بِاستِقامَةٍ إلَى الأمامِ، وَلا يَلتِفِتُ.

10 А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.

أمّا مَناظِرُ وُجُوهِها، فَلِكُلٍّ مِنها وَجهُ إنسانٍ مِنَ الأمامِ، وَوَجهُ أسَدٍ مِنَ اليَمِينِ، وَوَجهَ ثَورٍ مِنَ اليَسارِ، وَوَجهَ نَسرٍ مِنَ الخَلفِ.

11 И лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две <крила> на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им,

كانَتْ أجنِحَتُها مَمدُودَةً إلَى الأعلَى. لِكُلِّ كائِنٍ جَناحانِ يُلامِسانِ جَناحَي الكائِنِ المُجاوِرِ، وَجناحانِ آخَرانِ يُغَطِّي جِسمَهُ بِهِما.

12 И вървяха всяко на право пред себе си; гдето се носеше духът, <там> вървяха; като вървяха не се обръщаха.

كانَ كُلُّ كائِنٍ يَتَحَرَّكُ بِاستِقامَةٍ إلَى الأمامِ. وَتَتَحَرَّكُ الكائِناتُ مَعاً حَيثُما تَقُودُها الرُّوحُ، فَلا تُغَيِّرُ اتِّجاهَ نَظَرِها وَهِيَ تَتَحَرَّكُ.

13 А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.

كانَتِ الكائِناتُ تَتَوَهَّجُ كَجَمَراتٍ مُشتَعِلَةٍ، وَفِي وَسَطِها ما يُشبِهُ مِصباحاً يَتَلألأُ، وَيَخرُجُ مِنْهُ وَهَجٌ وَبَرْقٌ.

14 И живите същества блещукаха {Еврейски: Тичаха и се връщаха.} наглед като светкавица.

وَكانَتِ الكائِناتُ تَتَحَرَّكُ إلَى الأمامِ وَالخَلفِ، مُسرِعَةً تُشبِهُ البَرقَ.

15 А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.

وَبَينَما كُنتُ أُراقِبُ هَذِهِ الكائِناتِ، رَايْتُ أربَعَةَ دَوالِيبَ تَلمِسُ الأرْضَ، وَكُلُّ واحِدٍ مِنها فِي زاوِيَةٍ بِقُربِ أحَدِ الكائِناتِ.

16 И згледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.

بَدَتِ الدَّوالِيبُ كَأنَّها مَصنُوعَةٌ مِنْ حِجارَةٍ كَرِيمَةٍ صَفراءَ. وَبَدَتِ الدَّوالِيبُ مُتَشابِهَةً وَمُتَداخِلَةً، كُلُّ دُولابٍ فِي الآخَرِ.

17 К огато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.

وَكُلُّ مِنها يَتَحَرَّكَ فِي أيِّ اتِّجاهٍ دُونَ الالتِفافِ أثْناءَ السَّيرِ.

18 А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.

كانَتْ ظُهُورُ الكائِناتِ الأربَعَةِ مُغَطّاةً بِالجَواهِرِ. كانَتْ مهِيبَةً وَجَلِيلَةٌ جِدّاً.

19 И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.

وَحِينَ كانَتِ الكائِناتُ تَتَحَرَّكُ، كانَتِ الدَّوالِيبُ تَتَحَرَّكُ مَعَها. وَحِينَ كانَتِ الكائِناتُ تَرتَفِعُ عَنِ الأرْضِ، كانَتِ الدَّوالِيبُ تَرتَفِعُ مَعَها.

20 Г дето имаше да иде духът, <там> вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на <всяко от> живите същества <беше и> в колелата <му>.

فَكانَتِ الكائِناتُ تَذهَبُ حَيثُما تَقُودُها الرُّوحُ. فَكانَتِ الدَّوالِيبُ تَبقَى مَعَهُمْ حِينَ كانَتِ الكائِناتُ تَرتَفِعُ عَنِ الأرْضِ، لأنَّ رُوحَ الكائِناتِ كانَت فِي الدَّوالِيبِ.

21 К огато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на <всяко от> живите същества беше <и> в колелата му.

فَحِينَ كانَتِ الكائِناتُ تَتَحَرَّكُ، كانَتِ الدَّوالِيبُ تَتَحَرَّكُ. وَحِينَ كانَتِ الكائِناتُ تَقِفُ، كَنَتِ الدَّوالِيبُ تَقِفُ. وَحِينَ كانَتِ الكائِناتُ تَرتَفِعُ عَنِ الأرْضِ، كانَتِ الدَّوالِيبُ تَرتَفِعُ مَعَها، لأنَّ رُوحَ الكائِناتِ كانَتْ فِي الدَّوالِيبِ.

22 А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.

وَكانَ فَوقَ رُؤُوسِ الكائِناتِ ما يُشبِهُ قُبَّةً تَشِعُّ كَالبِلَّوْرِ، مُعَلَّقَةً فَوقَ رُؤُوسِها.

23 А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко <същество> имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.

وَامتّدَّتْ تَحتَ القُبَّةِ أجنِحَةُ الكائِناتِ كُلٌّ مِنها يُلامِسُ الآخَرَ، وَلِكُلِّ كائِنٍ جَناحانِ يُغَطِّي بِهِما جَسَدَهُ.

24 И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.

وَسَمِعْتُ صَوتَ أجنِحَتِها كَصَوتِ هَدِيرِ أمواجِ البَحرِ، كَصَوتِ القَدِيرِ. إنْ تَحَرَّكَتْ، يَصدُرُ صَوتٌ كَأنَّهُ صَوتُ جَيشٍ. وَإنْ وَقَفَتْ، تَخفِضُ أجنِحَتِها.

25 И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.

بَعدَ ذَلِكَ سَمِعْتُ صَوتاً مِنْ فَوقِ القُبَّةِ الَّتِي فَوقَ رُؤُوسِها. وَوَقَفَتِ الكائِناتُ وَخَفَضَتْ أجنِحَتِها.

26 И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек <седящ> на него на високо.

فَرَأيْتُ فَوقَ القُبَّةِ الَّتِي فَوقَ رُؤُوسِها ما يُشبِهُ عَرشاً مِنَ اللّازُورُدِ. وَرَأيْتُ عَلَى العَرشِ شِبهُ إنسانٍ.

27 И видях нещо на глед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние.

فَبَدا النِّصفُ العُلوِيُّ مِنْ أجسادِ هَذِهِ الكائِناتِ كَالكَهرَمانِ، مَعَ لَمَعانٍ وَهّاجٍ حَولَهُ. وَبَدا النِّصفُ السُّفلِيُّ كَالنّارِ المُحاطَةِ بِلَمَعانٍ وَضِياءٍ.

28 К акъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.

كانَ الوَهَجُ يُشبِهُ قَوسَ قُزَحٍ الَّذِي يَظْهَرُ فِي السَّحابِ بَعدَ المَطَرِ. هَذا مَنظَرُ مَجدِ اللهِ! وَحِينَ رَأيْتُهُ، سَقَطتُ عَلَى وَجهِي عَلَى الأرْضِ، ثُمَّ سَمِعْتُ صَوتاً يَتَكَلَّمُ إلَيَّ.