1 И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цинската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана.

وَأتَى كُلُّ بَني إسْرائِيلَ إلَى بَرِّيَّةِ صِينَ فِي الشَّهرِ الأوَّلِ، وَأقامُوا فِي قادِشَ. وَهُناكَ ماتَتْ مَريَمُ وَدُفِنَتْ. خَطَأُ مُوسَى

2 А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона.

وَلَمْ يَكُنْ هُناكَ ماءٌ لِلشَّعبِ لِيَشْرَبُوا. فاجتَمَعُوا مَعَاً ضِدَّ مُوسَى وَهارُونَ.

3 Л юдете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!

وَتَجادَلَ الشَّعبُ مَعَ مُوسَى وَقالُوا لَهُ: «لَيتَنا مُتْنا حِينَ ماتَ إخْوَتُنا فِي حَضْرَةِ اللهِ.

4 З ащо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?

لِماذا أتَيتُما بِشَعبِ اللهِ إلَى هَذِهِ الصَّحراءِ كَي نَمُوتَ نَحنُ وَحَيواناتُنا هُنا؟

5 И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене?

وَلِماذا أخرَجْتُمانا مِنْ مِصرَ إلَى هَذا المَكانِ المُرِيعِ؟ فَلَيسَ فِي هَذا المَكانِ قَمحٌ وَلا تِينٌ وَلا كُرُومٌ وَلا رُمّانٌ وَلا حَتَّى ماءٌ لِلشُّرْبِ.»

6 Т огава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви.

فَذَهَبَ مُوسَى وَهارُونُ مِنْ أمامِ الشَّعبِ إلَى مَدخَلِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ، وَانحَنَيا وَوَجهاهُما نَحوَ الأرْضِ، فَظَهَرَ مَجدُ اللهِ لَهُما.

7 И Господ говори на Моисея, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى:

8 В земи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им.

«خُذْ أنتَ وَهارُونُ العَصا وَاجمَعا الشَّعبَ. وَأمُرا الصَّخرَةَ أمامَهُمْ بِأنْ تُعْطِيَ ماءَها. هَكَذا تُخرِجُ لَهُمْ ماءً مِنَ الصَّخرَةِ. تُزَوِّدُهُمْ بِالماءِ لِيَشْرَبوا هُمْ وَحَيواناتُهُمْ.»

9 И тъй, Моисей взе жезъла, <който беше> пред Господа, според както Той му заповяда;

فَأخَذَ مُوسَى العَصا مِنْ مَحْضَرِ اللهِ ، كَما أمَرَهُ.

10 и , като свикаха Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара?

ثُمَّ جَمَعَ مُوسَى وَهارُونُ الشَّعبَ أمامَ الصَّخرَةِ. وَقالَ لَهُمْ مُوسَى: «اسْتَمِعُوا أيُّها الشَّعبُ المُتَمَرِّدُ، هَلْ نُخرِجُ لَكُمْ ماءً مِنْ هَذِهِ الصَّخرَةِ؟»

11 Т огава Моисей дигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха.

ثُمَّ رَفَعَ مُوسَى يَدَهُ وَضَرَبَ الصَّخرَةَ مَرَّتَينِ بِالعَصا، فَتَدَفَّقَ الماءُ مِنها، وَشَرِبَ النَّاسُ وَحَيواناتُهُمْ.

12 Н о Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.

فَقالَ اللهُ لِمُوسَى وَهارُونَ: «لأنَّكُما لَمْ تَثِقا بِي بِما يَكفِي لِتُقَدِّسانِي أمامَ بَني إسْرائِيلَ، لَنْ تَقُودا هَذا الشَّعبَ إلَى الأرْضِ الَّتِي سَأُعطِيها لَهُمْ.»

13 Т ова е водата на Мерива {То ест: Каране.}, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях.

هَذِهِ هِيَ مِياهُ مَرِيبَةَ حَيثُ تَمَرَّدَ بَنو إسْرائِيلَ عَلَى اللهِ ، وَحَيْثُ أظهَرَ قَداسَتَهُ فِي وَسَطِهِمْ. مُقاوَمَةُ أدُومَ لإسْرائِيل

14 С лед това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар <да му кажат>: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичките трудности, които ни сполетяха,

وَأرسَلَ مُوسَى رُسُلاً مِنْ قادِشَ إلَى مَلِكِ أدُومَ وَقالَ لَهُ: «أخُوكَ إسْرائِيلُ يَقُولُ لَكَ: أنتَ تَعرِفُ الضِّيقَ الَّذِي تَعَرَّضْنا لَهُ،

15 к ак бащите ни слязоха в Египет, и живяхме дълго време в Египет, и <как> египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,

أنَّ آباءَنا نَزَلُوا إلَى مِصرَ، وَأنَّنا عِشنا هُناكَ لِفَترَةٍ طَوِيلَةٍ، وَأنَّ المِصرِيِّينَ كانُوا قُساةً عَلَينا وَعَلَى آبائِنا.

16 и <как>, когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.

لَكِنَّنا صَرَخنا إلَى اللهِ طالِبِينَ عَونَهُ، وَقَدِ اسْتَجابَ وَأرسَلَ مَلاكاً أخرَجَنا مِنْ مِصرَ. إنَّنا فِي قادِشَ، المَدِينَةِ الَّتِي عَلَى حُدُودِ أرْضِكَ.

17 Н ека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през царевия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели.

فاسْمَحْ لَنا بِالمُرُورِ فِي أرْضِكَ. نَتَعَهَّدُ بِأنْ لا نَمُرَّ فِي الحُقُولِ أوِ الكُرُومِ، أوْ نَشرَبَ ماءً مِنْ آبارِكُمْ. نَسِيرُ فِي ‹طَرِيقِ المَلِكِ.› لا نَمِيلُ إلَى اليَمِينِ أوِ اليَسارِ حَتَّى نَجتازَ أرْضَكَ.»

18 Н о Едом му отговори: Няма да минеш през <земята> ми, да не би да изляза с нож против тебе.

فَقالَ مَلِكُ أدُومَ لَهُمْ: «لا أسمَحُ لَكُمْ بِالمُرُورِ فِي أرْضِي، فَإنْ حاوَلْتُمْ عَمَلَ ذَلِكَ، فَإنَّنا سَنَخرُجُ وَنُقاوِمُكُمْ بِالسُّيُوفِ.»

19 А израилтяните <пак> му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго.

فَقالَ بَنُو إسْرائِيلَ لَهُ: «سَنَسِيرُ فِي ‹طَرِيقِ المَلِكِ.› وَإنْ شَرِبْنا نَحنُ أوْ حَيواناتُنا مِنْ مائِكَ، سَنَدفَعُ ثَمَنَهُ. اسْمَحْ لَنا بِأنْ نَمُرَّ فِي أرْضِكَ سَيْراً عَلَى الأقدامِ. هَذا كُلُّ ما نَطلُبُهُ مِنكَ.»

20 А той <пак> отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.

وَأمّا مَلِكُ أدُومَ فَقالَ: «لَنْ تَمُرُّوا فِي أرْضِي.» وَخَرَجَ أدُومُ لِيُلاقِي بَنِي إسْرائِيلَ بِجَيشٍ عَظِيمٍ وَقَوِيٍّ.

21 Т ака Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него.

وَرَفَضَ مَلِكُ أدُومَ السَّماحَ لِبَنِي إسْرائِيلَ بِالمُرُورِ فِي أرْضِهِ، فَمالُوا عَنْ أرْضِهِ. مَوتُ هارُون

22 И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор.

فَتَرَكَ جَمِيعُ بَني إسْرائِيلَ قادِشَ وَأتَوا إلَى جَبَلِ هُورَ.

23 Т огава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى وَهارُونَ عَلَى جَبَلِ هُورَ الَّذِي يَقَعُ قُربَ حُدُودِ أدُومَ:

24 А арон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива.

«ليَمُتْ هارُونُ وَيُضَمّ إلَى جَماعَتِهِ. فَهُوَ لَنْ يَدخُلَ الأرْضَ الَّتِي سَأُعطِيها لِبَني إسْرائِيلَ، لأنَّكُما عَصَيتُما أمرِي عِندَ مَرِيبَةَ.

25 В земи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор;

«خُذْ هارُونَ وَألِيعازارَ ابْنَهُ وَاصعَدْ بِهِما إلَى جَبَلِ هُورَ.

26 и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере <при людете си> и ще умре там.

ثُمَّ انْزَعْ ثِيابَ هارُونَ الكَهَنُوتِيَّةَ عَنهُ وَألبِسْها لألِيعازارَ ابْنِهِ. فَسَيَمُوتُ هارُونُ هُناكَ وَيُضَمُّ إلَى جَماعَتِهِ.»

27 И Моисей стори, според както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество.

فَفَعَلَ مُوسَى كَما أمَرَهُ اللهُ. فَصَعِدُوا إلَى جَبَلِ هُورَ أمامَ كُلِّ الشَّعبِ.

28 И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на връх планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.

وَنَزَعَ مُوسَى ثِيابَ هارُونَ الكَهَنُوتِيَّةَ عَنهُ وَألبَسَها لألِيعازارَ ابنِهِ. وَماتَ هارُونُ عَلَى قِمَّةِ الجَبَلِ. حِينَئِذٍ، نَزَلَ مُوسَى وَألِيعازارُ مِنَ الجَبَلِ.

29 И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.

وَعَرَفَ جَمِيعُ الشَّعبِ أنَّ هارُونَ قَدْ ماتَ. فَبَكَى جَمِيعُ بَنِي إسْرائِيلَ عَلَى هارُونَ مُدَّةَ ثَلاثِينَ يَوماً.