1 С лед смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,

بَعْدَ مَقْتَلِ شاوُلَ مَباشَرَةً، عادَ داوُدُ إلَى صِقلَغَ بَعْدَ أنْ هَزَم بَنِي عماليق. وَبَقِيَ هَناكَ يَوْمَينِ.

2 н а третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.

وَفِي اليَوْمِ الثّالِثِ، جاءَ إلَى صِقلَغَ جُنْدِيٌّ شابٌ من مُعَسْكَرِ شاوُلَ. وكانت ثيابُ الرَّجُلِ مُمَزَّقةً ورأسُهُ مُتَّسخاً. فَجاءَ إلَى داوُدَ وَانْحنى أمامَهُ ورأسُهُ نَحْوَ الأرْضِ.

3 И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.

فَسَألَ داوُدُ الرَّجُلَ: «مِنْ أينَ أتَيتَ؟» فأجابَ الرَّجُلُ: «جِئْتُ للتَّوِّ مِنْ مُعَسْكَرِ بَنِي إسْرائِيلَ.»

4 И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.

فقالَ داوُدُ للرَّجلِ: «أخْبِرْنِي مَنِ انْتَصَرَ في المَعْرِكَةِ؟» أجابَ الرَّجُلُ: «هَرَبَ شَعبُنا مِنَ المَعْرَكَةِ. قُتِلَ فيها الكَثيرونَ. وحَتَّى شاوُلُ وَابْنُهُ يوناثانُ ماتا.»

5 Т огава Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?

فقالَ داوُدُ لِلْجُنْدِيِّ الشّابِ: «وَكَيفَ عَلِمْتَ بِموْتِ شاوُلَ وَابْنِهِ يوناثانَ؟»

6 И момъкът, който му съобщаваше <това> рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха.

فقالَ الجُنْدِيُّ الشّابُ: «حَدَثَ أنْ كُنْتُ عِنْدَ جَبَلِ الجلبوع، فرأيتُ شاول مُتَّكِئاً عَلَى رُمْحِهِ، ومركباتُ الفِلِسْطيّينَ وخَيّالَتُهُم يُطارِدُونَهُ وَيَقْترِبونَ مِنْهُ أكْثَرَ فأكثرَ.

7 И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.

نَظَرَ شاوُلُ إلَى الخَلْفِ وَرَآنِي. فَنادانِي وَأجَبْتُهُ.

8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.

ثُمَّ سَألَنِي مَنْ أكُونُ. فَقُلْتُ لَهُ إنني مِنْ بَني عَماليقَ.

9 П ак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.

فَقالَ: ‹أرْجوكَ أنْ تَقْتُلَني. إصابَتِي بَليغَةٌ، وَأُوشِكُ أنْ أمُوتَ عَلَى أيَّةِ حالٍ.›

10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.

كانَتْ إصابَتُهُ بَليغَةً إلَى دَرَجَةٍ جَعَلَتْني أتأكدُ مِنْ أنَّهُ لَنْ يَعيشَ بَعْدَ سُقوطِهِ، فَتَوَقَّفْتُ وقَتَلْتُهُ. ثُمَّ أخَذْتُ التّاجَ مِنْ عَلَى رَأْسِهِ وَالسِّوارَ عَنْ ذِراعِهِ، وَأحَضَرْتُهُما لكَ إلَى هُنا يا مَولايَ.»

11 Т огава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така <направиха> и всичките мъже, които бяха с него.

فَمَزَّقَ داوُدُ ثِيابَهُ حُزْناً. وَكَذَلِكَ فَعَلَ الرِّجالُ الّذينَ مَعَهُ جَمِيعاً.

12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.

حَزِنُوا كَثِيراً وَبكوْا، ولَمْ يَأكُلُوا حَتَّى المَساءِ. وَبَكَى داوُدُ ورِجالُهُ عَلَى شاوُلَ وَعَلَى ابْنِهِ يُوناثانَ اللذَينِ ماتا. وعَلَى كُلِّ مَنْ قُتِلَ مِنْ شَعبِ اللهِ إسْرائِيلَ، فِي المَعْرَكَةِ. داود يأمرُ بقتلِ العماليقيّ

13 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

ثُمَّ تَكَلَّمَ داوُدُ إلَى الشابِّ الّذي أخْبَرَهُ بِموْتِ شاول فَسَألَهُ: «مِنْ أينَ أنْتَ؟» أجابَ الجُنْدِيُّ الشّابُ: «أنا ابْنُ رجلٍ غَريبٍ. أنا عَماليقيٌّ.»

14 И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?

فقالَ داوُدُ لِلْجُنْدِيِّ الشّاب: «كيف لَمْ تَخَفْ أنْ تَمُدَّ يَدَكَ وَتَقْتُلَ الملكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ ؟»

15 И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.

فَاسْتَدْعى داوُدُ أحَدَ خَدَمِهِ الشُّبّانِ وَقالَ لَهُ: «تَعالَ وَاضْرِبْهُ بِسَيْفِكَ.» فَضَرَبَهُ فَماتَ.

16 И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.

إذْ قالَ داوُدُ لَهُ: «دَمُكَ عَلَى رأسِكَ! فَقَدْ شَهِدْتَ بِفَمِكَ ضِدَّ نَفْسِكَ، وَقَلْتَ إنَّكَ قَتَلْتَ الملكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ.» أُنشودةُ داوُدَ الحزينةُ عن شاوُلَ وَيوناثان

17 Т огава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;

وَتَلا داوُدُ أُنْشُودةً حَزينَةً عَنْ شاولَ وَابْنِهِ يُوناثانَ.

18 ( и заръча да научат юдейците <тая Песен на> лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -

طَلَبَ مِنْ رِجالِهِ أن يُعَلِّموا بني يَهُوذا أُنْشُودَةَ القَوْسِ هذِهِ. وقد كُتِبَتْ فِي كِتابِ ياشَرَ:

19 С лавата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места <на полето> ти! Как паднаха силните.

«يا إسْرائِيلُ، قُتِلَ جَمالُكِ. وَهُوَ مَطْروحٌ عَلَى تِلالِكِ. آهٍ، كَيْفَ سَقَطَ الأبْطالُ!

20 Н е възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

لا تُخْبِروا أحَداً فِي جَتَّ ولا تُذيعوا الخَبَرَ في شوارِع أشْقلُونَ، حَتَّى لا تَفْرَحَ مُدُنُ الفِلِسطيّين! حَتَّى لا تَسْعَدَ بَناتُ اللّامَخْتُونينَ.

21 Х ълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви <доставяйки> първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, <като да> не е бил той помазан с миро.

«لَيْتَ النّدى لا يَتَساقَطُ، وَالْمَطَرَ لا يَنْهَمِرُ فَوْقَ جِبالِكِ يا جِلبُوعَ. لَيْتَ التَّقْدِماتِ لا تأتِي مِنْ تِلْكَ الحُقولِ. لأنَّ هُناكَ تَلَطَّخَ تُرْسُ الأبْطالِ. تُرْسُ شاولَ لَمْ يُمْسَحْ بالزَّيتِ.

22 О т кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.

وَقَوْسُ يوناثانَ قَتَلَ مِنَ الأعداءِ مَنْ قَتَلَ. وَسَيفُ شاولَ قَتَلَ كَثيرينَ! سَفَكا دِماءَ رِجالٍ سِمانٍ.

23 С аул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.

«شاولُ ويوناثانُ أحبّا أحدُهُما الآخر ومَتَّعَ أحَدُهُما الآخَرَ في حَياتِهِ، وحَتَّى المَوْتُ لَمْ يُفَرِّقْ بَينهُما. كانا أسْرَعَ مِنَ النُّسُورِ، وَأقوى مِنَ الأسُودِ.

24 И зраилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.

«يا بَناتِ إسْرائِيلَ، ابْكينَ عَلَى شاولَ! شاوُلَ الّذي ألْبَسَكُنَّ ثِياباً فاخِرَةً مِنَ القِرْمِزِ وَالمُطَرَّزاتِ، وَزَيَّنَ ثِيابَكُنَّ بالذَّهَبِ!

25 К ак паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на <полето> ти!

كَيْفَ ماتَ الأقْوِياءُ في المَعْرَكَةِ؟ فَوْقَ تِلالِ جَلبُوعَ ماتَ يُوناثانُ؟

26 П реоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.

«يُوناثانُ يا أخي، أنا حَزِينٌ جِدّاً لِذَهابِكَ. كَمْ كُنْتَ حَبيبيَ! حُبُّكَ لي كانَ أرْوَعَ مِنْ حُبِّ النِّساءِ!

27 К ак паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!

كَيْفَ ماتَ الأقْوِياءُ فِي المَعْرَكَةِ وَزالَتْ مَعَهُمْ أسلِحَةُ الحَرْبِ؟»