1 Е то повеленията и съдбите, на които трябва да внимавате, за да ги вършите, през всичкото време, колкото живеете на света, в земята, която Господ Бог на бащите ти ти дава да притежаваш: -

«هَذِهِ هِيَ الشَّرائِعُ وَالفَرائِضُ الَّتِي تَحرِصُونَ عَلَى العَمَلِ بِها فِي الأرْضِ الَّتِي أعطاها اللهُ إلَهُ آبائِكُمْ لَكُمْ لِتَمتَلِكُوها. فأطِيعُوها ما دُمتُمْ تَسكُنُونَ هَذِهِ الأرْضَ.

2 Д а разорите всичките места гдето народите, които ще завладеете, са служили на боговете си, по високите планини, по хълмовете и под всяко зелено дърво;

وَحِينَ تَطرُدُونَ هِذِهِ الأُمَمَ، دَمِّرُوا جَمِيعَ أماكِنِ العِبادَةِ الَّتِي عَبَدُوا فِيها آلِهَتَهُمْ تَدْميراً كامِلاً. سَواءٌ أكانَتْ عَلَى الجِبالِ المُرتَفِعَةِ أمْ عَلَى التِّلالِ أمْ تَحتَ الأشجارِ الخَضْراءِ.

3 и да съсипете жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън ашерите им, да съсечете изваяните образи на боговете им и да изличите имената им от онова място.

اهدِمُوا مَذابِحَهُمْ، وَحَطِّمُوا أنْصابَهُمُ التَّذْكارِيَّةَ، وَأحْرِقُوا أعمِدَةَ عَشْتَرُوتَ الَّتِي يَعبُدُونَها، وَحَطِّمُوا تَماثِيلَ آلِهَتِهِمْ، وَلْتُمحَ أسماؤهُمْ مِنْ ذَلِكَ المَكانِ.

4 А спрямо Господа вашия Бог да не постъпвате така;

«وَلا تَعبُدُوا إلَهَكُمْ بِتِلكَ الطَّرِيقَةِ.

5 н о да търсите мястото, което Господ вашият Бог избере между всичките ви племена, за да настани там Името Си, <да бъде> жилището Му, и там да идете;

بَلِ اذهَبُوا إلَى المَكانِ الَّذِي سَيَخْتارُهُ إلهُكُمْ لَكُمْ مِنْ بَينِ القَبائِلِ، حَيثُ سَيَضَعُ اسْمَهُ وَيَسكُنُ.

6 т ам да принасяте всеизгарянията си, жертвите си, десетъците си, възвишаемите приноси на ръцете си, обреците си, доброволните си приноси и първородните от говедата си и от овците си;

تَعالُوا إلَى ذَلِكَ المَكانِ بِذَبائِحِكُمْ وَعُشُورِ مَحاصِيلِكُمْ وَحَيواناتِكُمْ وَتَقدِماتِكُمُ المَرْفُوعَةِ، وَأيَّةِ تَقدِمَةٍ نَذَرتُمْ تَقدِيمَها، وَتَقدِماتِكُمُ الاختِيارِيَّةِ، وَأبْكارِ بَقَرِكُمْ وَغَنَمِكُمْ.

7 и там, пред Господа вашия Бог, да ядете; и да се веселите, вие и челядите ви, във всичките си предприятия, и в каквото те е благословил Господ твоят Бог.

فَتَأْكُلُونَ هُناكَ فِي حَضْرَةِ إلَهِكُمْ ، وَسَتَفرَحُونَ فَرَحاً بِكُلِّ ما عَمِلَتْهُ أيدِيكُمْ أنتُمْ وَعائِلاتُكُمْ، لِأنَّ إلَهَكُمْ قَدْ بارَكَكُمْ.

8 Д а не правите никак, както ние днес правим тук, - всеки каквото му се вижда за добро.

«فَلا تَعُودُوا تَسلُكُونَ كَمَا نَسلُكُ الآنَ، كُلُّ واحِدٍ عَلَى هَواهُ!

9 З ащото още не сте дошли в почивката и в наследството, което Господ вашият Бог ви дава.

لِأنَّكُمْ لَمْ تَأْتُوا بَعدُ إلَى مَكانِ الرّاحَةِ وَالأرْضِ الَّتِي سَيُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ.

10 Н о когато преминете Иордан и се заселите в земята, която Господ вашият Бог ви дава да наследите, и ви успокои от всичките неприятели около вас, та живеете безопасно,

لَكِنَّكُمْ سَتَعبُرُونَ نَهرَ الأُردُنِّ قَرِيباً، وَسَتَكُونُونَ فِي الأرْضِ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ، فَيُعطِيكُمْ راحَةً مِنْ أعدائِكُمْ مِنْ كُلِّ الجِهاتِ، وَتَعِيشُونَ بِأمانٍ.

11 т огава на мястото, което Господ вашият Бог избере, за да настани Името Си, там принасяйте всичко що ви заповядвам: всеизгарянията си, жертвите си, десетъците си, възвишаемите приноси на ръцете си и всичките отборни обреци, които сте обрекли Господу;

فَاحمِلُوا كُلَّ ما آمُرُكُمْ بِهِ إلَى المَكانِ الَّذِي يَختارُهُ إلَهُكُمْ لِيُسكِنَ اسْمَهُ فِيهِ. احمِلُوا ذَبائِحَكُمُ الصّاعِدَةَ وَتَقدِماتِكُمْ وَعُشُورَ مَحاصِيلِكُمْ وَحَيواناتِكُمْ وَتَقدِماتِكُمْ الاختِيارِيَّةَ وَالأشياءَ الثَّمينَةَ الَّتِي نَذَرتُمُوها للهِ.

12 и да се веселите пред Господа вашия Бог, вие, синовете ви, дъщерите ви, слугите ви, слугините ви и левитинът, който е отвътре портите ви (защото той няма дял нито наследство с вас).

«افرَحُوا فِي حَضْرَةِ إلَهِكُمْ ، أنتُمْ وَأبناؤُكُمْ وَبَناتُكُمْ وَعَبِيدُكُمْ وَإماؤُكُمْ وَاللّاوِيُّونَ الَّذِينَ فِي مُدُنِكُمْ، لِأنَّ لَيسَ لَهُمْ نَصِيبٌ فِي الأرْضِ بَينَكُمْ.

13 В нимавай на себе си да не би да принасяш всеизгарянията си на кое да било място, което виждаш;

احرِصُوا عَلَى ألّا تُقَدِّمُوا تِقْدِماتِكُمُ الصّاعِدَةَ فِي أيِّ مَكانٍ تَرَونَهُ،

14 н о на мястото, което Господ избере в едно от племената ти, там да принасяш всеизгарянията си, и там да вършиш всичко що ти заповядвам.

بَلْ قَدِّمُوها فِي المَكانِ الَّذِي يَختارُهُ اللهُ فِي أرْضِ إحْدَى قَبائِلِكُمْ. فاعمَلُوا هُناكَ كُلَّ ما آمُرُكُمْ بِهِ.

15 Б ива обаче да колиш и да ядеш месо във всичките си жилища до колкото желае душата ти, според колкото Господ твоят Бог ще те е благословил; нечистият и чистият могат да ядат от него, както от сърна и както от елен.

«وَحِينَ تَرغَبُونَ، يُمكِنُكُمْ أنْ تَذبَحُوا وَتَأكُلُوا لَحماً فِي كُلِّ مُدُنِكُمْ حَسَبَ ما أعطاكُمْ إلَهُكُمْ. إذْ يُمكِنُ لِلطّاهِرِينَ مَنكُمْ وَغَيرِ الطّاهِرِينَ أنْ يَأكُلُوا مِنهُ كَما يأكُلُونَ الغَزالَ أوِ الإيَّلَ.

16 С амо кръвта да не ядете; да я изливате на земята като вода.

لَكِنْ لا تَأكُلُوا الدَّمَ، بَلِ اسْكُبُوهُ عَلَى الأرْضِ كَالماءِ.

17 А не бива да ядеш в жилищата си десетъка от житото си, или от виното си, или от дървеното си масло, или първородните от говедата си, или от овците си, или кой да било от обреците, които си обрекъл, или доброволните си приноси, или възвишаемите приноси на ръцете си;

«لا تَأكُلُوا فِي مُدُنِكُمْ عُشُورَ قَمحِكُمْ وَنَبيذِكُمُ وَزَيتِكُمْ، وَلا أبْكارَ بَقَرِكُمْ أوْ غَنَمِكُمْ، وَكُلَّ الأشياءِ الَّتِي نَذَرتُمْ بِها، وَتَقدِماتِكُمُ الاختِيارِيَّةَ وتَبَرُّعاتِكُمْ.

18 н о пред Господа твоя Бог да ги ядеш, на мястото, което Господ твоят Бог избере, ти, синът ти, дъщерята ти, слугата ти, слугинята ти и левитинът, който е отвътре портите ти; и да се веселиш пред Господа твоя Бог във всичко на каквото туриш ръка.

فَلا تَأكُلُوا هَذِهِ التَّقدِماتِ إلّا فِي حَضْرَةِ إلَهِكُمْ ، فِي المَكانِ الَّذِي سَيَختارُهُ إلَهُكُمْ ، فَتَأكُلُونَ أنتُمْ وَأبناؤُكُمْ وَبَناتُكُمْ وَعَبِيدُكُمْ وَإماؤُكُمْ وَالَّلاوِيُّونَ السّاكِنُونَ فِي مُدُنِكُمْ، وَتَستَمتِعُونَ فِي حَضْرَةِ إلَهِكُمْ بِكُلِّ الأشياءِ الصَّالِحَةِ الَّتِي عَمِلتُمْ فِيها.

19 В нимавай на себе си да не пренебрегваш левитина до тогаз, до когато живееш на земята си.

«احرِصُوا عَلَى عَدَمِ إهمالِ الَّلاوِيِّينَ ما دُمتُمْ تَسكُنُونَ الأرْضَ.

20 К огато Господ твоят Бог разшири пределите ти, според както ти се е обещал, а ти речеш: Ще ям месо, защото душата ти желае да яде месо, то бива да ядеш месо до колкото желае душата ти.

وَإذا وَسَّعَ إلَهِكُمْ أرْضَكُمْ كَما وَعَدَكُمْ، وَرَغِبتُمْ فِي أكلِ اللَّحمِ، وَقُلتُمْ: ‹سَنَأكُلُ بَعضَ اللَّحمِ،› فَإنَّهُ يُمكِنُكُمْ أنْ تَأكُلُوا لَحماً بِقَدْرِ ما تُرِيدُونَ.

21 А ко е много далеч от тебе мястото, което Господ твоят Бог избере, за да настани Името Си там, тогава да колиш от говедата и от овците, които Господ ти е дал, според както ти заповядах, и да ядеш в жилищата си до колкото желае душата ти.

وَإنْ كانَ المَكانُ الَّذِي يَختارُهُ إلَهُكُمْ لِيَضَعَ فِيهِ اسْمَهُ بَعِيداً عَنكُمْ، فَإنَّهُ يُمكِنُكُمْ أنْ تَذبَحُوا مِنْ أبقارِكُمْ وَغَنَمِكُمُ الَّتِي أعطاها اللهُ لَكُمْ، كَما أمَرتُكُمْ، وَيُمكِنُكُمْ أنْ تَأكُلُوا قَدرَ ما تُرِيدُونَ فِي مُدُنِكُمْ.

22 К акто се яде сърна и елен, така да ядеш и тия; нечистият и чистият могат еднакво да ядат от тях.

كُلُوهُ كَما تَأكُلُونَ الغَزالَ أوِ الإيَّلَ. وَيَأكُلُ مِنهُ الطّاهِرُونَ وَغَيرُ الطّاهِرِينَ.

23 С амо строго да се вардиш да не ядеш кръвта: защото кръвта е животът, и не бива да ядеш живота с месото.

«احْرَصُوا عَلَى أنْ لا تَأكُلُوا الدَّمَ، لِأنَّ فِيهِ الحَياةَ. فَلا تأكُلُوا الحَياةَ مَعَ اللَّحمِ.

24 Д а я не ядеш: да я изливаш на земята като вода.

لا تأكُلُوا الدَّمَ، بَلِ اسْكُبُوهُ عَلَى الأرْضِ كَالماءِ.

25 Д а я не ядеш, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе, когато вършиш онова, което е право пред Господа.

لا تَأكُلُوهُ، لِيَكُونَ لَكُمْ وَلِأولادِكُمْ خَيرٌ. افْعَلُوا ما يَراهُ اللهُ صَلاحاً وحَقّاً.

26 С амо колкото неща си посветил и обреците си да взимаш, та да отиваш на мястото, което избере Господ,

«أمّا تَقدِماتُكُمُ المُقَدَّسَةُ وَتَقدِماتُ نُذُورِكُمْ، فَخُذُوها إلَى المَكانِ الَّذِي سَيَختارُهُ اللهُ ،

27 и да принасяш всеизгарянията си, месото и кръвта, върху олтара на Господа твоя Бог. Кръвта на жертвите ти да се излива върху олтара на Господа твоя Бог, а месото ти да ядеш.

وَقَدِّمُوا تِقْدِماتِكُمُ الصّاعِدَةَ: اللَّحمَ وَالدَّمَ، عَلَى مَذبَحِ إلَهِكُمْ. وَأمّا دَمُ ذَبائِحِكُمُ الأُخرَى فَيَنْبَغِي أنْ يُسفَكَ أيضاً عَلَى مَذبَحِ إلَهِكُمْ. وَلَكِنْ يُمكِنُكُمْ أنْ تَأكُلُوا اللَّحمَ.

28 В нимавай и слушай всички тия думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе до века, когато вършиш онова, което е добро и право пред Господа твоя Бог.

فاحرِصُوا عَلَى إطاعَةِ جَمِيعِ هَذِهِ الوَصايا الَّتِي أُعطِيها لَكُمُ اليَومَ، لِيَكُونَ لَكُمْ وَلِأولادِكُمْ خَيرٌ إلَى الأبَدِ، لأنَّكُمْ عَمِلتُمْ الصَّلاحَ وَالحَقَّ أمامَ إلَهِكُمْ.

29 К огато Господ твоят Бог изтреби от пред тебе народите <на земята>, гдето ти отиваш да ги завладееш, и ти ги завладяваш и се заселиш в земята им,

«وَمَتَى أهلَكَ إلَهُكُمْ أمامَكُمُ الأُمَمَ الَّتِي سَتَدخُلُونَ لِتَطْرُدُوها، وَحَينَ تَطرُدُونَها وَتَسكُنُونَ فِي أرْضِهِمْ،

30 в нимавай на себе си да се не улавяш в примка да ги последваш, когато бъдат изтребени от пред тебе; и да не изпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тия народи на боговете си? - за да направя и аз така.

احذَرُوا مِنْ أنْ تَقَعُوا فِي فَخِّ تَقلِيدِ أعمالِهِمْ مِنْ بَعدِ هَلاكِهِمْ أمامَكُمْ. احذَرُوا أنْ تَسألُوا عَنْ آلِهَتِهِمْ: ‹كَيفَ عَبَدَتْ هَذِهِ الأُمَمُ آلِهَتَها؟ لِكَي نَعْمَلَ نَحنُ أيضاً مِثلَهُمْ!›

31 Д а не постъпваш така спрямо Господа твоя Бог; защото те са извършили за боговете си всяка мерзост, която Господ мрази; понеже за боговете си са изгаряли с огън и синовете си и дъщерите си.

فَلا تَعبُدُوا يهوه إلَهَكُمْ بِطُرُقِهِمْ، فَهُمْ يَعْمَلُونَ لآلِهَتِهِمْ ما يُبْغِضُهُ يهوه، إذْ يُحرِقُونَ حَتَّى أبْناءَهُمْ وَبَناتِهِمْ فَي النّارِ كَقَرابينَ لآلِهَتِهِمْ.

32 В нимавайте да вършите всичко що ви заповядвам; да не притуряш на него, нито да отнимаш от него.

فَاحْرِصُوا عَلَى تَطبيقِ جَمِيعِ ما أُوصِيكُمْ بِهِ. لا تُضِيفُوا إلَيهِ، وَلا تَحذِفُوا مِنهُ.