1 Т огава Пилат взе Исуса и го би.

فَأمَرَ بِيلاطُسُ بِأنْ يُؤخَذَ يَسُوعُ وَيُجلَدَ.

2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха,

فَصَنَعَ الجُنُودُ تاجاً مِنَ الشَّوكِ وَوَضَعُوهُ عَلَى رَأْسِهِ، ثُمَّ ألبَسُوهُ رِداءً أُرجُوانِيَّ اللَّونِ.

3 п риближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.

وَكانُوا يَأْتُونَ إلَيْهِ وَيَقُولُونَ: «نُحَيِّيْكَ يا مَلِكَ اليَهُودِ!» وَكانُوا يَصفَعُونَهُ.

4 Т огава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.

ثُمَّ خَرَجَ بِيلاطُسُ ثانِيَةً وَقالَ لَهمْ: «ها أنا أُخرِجُهُ إلَيْكُمْ لِكَيْ تَعلَمُوا أنِّي لا أجِدُ ما أتَّهِمُهُ بِهِ.»

5 И сус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. <Пилат> им казва: Ето човекът!

فَخَرَجَ يَسُوعُ لابِساً تاجَ الشَّوكِ وَالرِّداءَ الأُرجُوانِيَّ. فَقالَ لَهُمْ بِيلاطُس: «ها هُوَ الرَّجُلُ!»

6 А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.

فَلَمّا رَآهُ كِبارُ الكَهَنَةِ وَحُرّاسُ الهَيْكَلِ، صَرَخُوا: «اصلِبْهُ! اصلِبْهُ!» فَقالَ لَهُمْ بِيلاطُسُ: «أنتُمْ خُذُوهُ وَاصلِبُوهُ! فَأنا لا أجِدُ ما أتَّهِمُهُ بِهِ.»

7 Ю деите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

فَأجابَهُ اليَهُودُ: «لَدَيْنا شَرِيْعَةٌ، وَوِفقَ شَرِيْعَتِنا يَنبَغِي أنْ يَمُوتَ هَذا، لِأنَّهُ ادَّعَى أنَّهُ ابْنُ اللهِ!»

8 А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши.

فَلَمّا سَمِعَ بِيلاطُسُ هَذا خافَ كَثِيْراً.

9 И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.

فَدَخَلَ إلَى قَصْرِ الوالِي ثانِيَةً وَقالَ لِيَسُوعَ: «مِنْ أيْنَ أنتَ؟» لَكِنَّ يَسُوعَ لَمْ يُجِبْهُ.

10 З атова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?

فَقالَ لَهُ بِيلاطُسُ: «أتَرفُضُ أنْ تُكَلِّمَنِي؟ ألا تَعلَمُ أنَّنِي أملِكُ سُلطَةً لإخلاءِ سَبِيلِكَ، وَسُلطَةً لِصَلْبِكَ؟»

11 И сус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

أجابَهُ يَسُوعُ: «ما كُنتَ لِتَملِكَ أيَّةَ سُلطَةٍ عَلَيَّ لَو لَمْ يُعطِكَ إيّاها اللهُ. لِذَلِكَ فَإنَّ خَطِيَّةَ الرَّجُلِ الَّذِي سَلَّمَنِي إلَيْكَ أعظَمُ مِنْ خَطِيَّتِكَ.»

12 П оради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.

بَعدَ ذَلِكَ بَدَأ بِيلاطُسُ يُحاوِلُ أنْ يَجِدَ طَرِيْقَةً لإطلاقِ يَسُوعَ. لَكِنَّ اليَهُودَ صَرَخُوا: «إنْ أطلَقْتَهُ، فَلَسْتَ مُوالِياً لِلقَيْصَرِ! فَكُلُّ مَنْ يَقُولُ إنَّهُ مَلِكٌ هُوَ عَدُوٌّ لِلقَيْصَرِ.»

13 А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата.

فَلَمّا سَمِعَ بِيلاطُسُ هَذا الكَلامَ، أخرَجَ يَسُوعَ، ثُمَّ جَلَسَ عَلَى كُرسِيِّ القَضاءِ فِي مَكانٍ يُدعَى «البَلاطَ» وَبِالآرامِيَّةِ «جَبّاتا.»

14 Б еше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!

وَكانَ ذَلِكَ ظُهْرَ يَومِ الجُمعَةِ، يَومَ الاسْتِعدادِ لِلفِصْحِ. فَقالَ بِيلاطُسُ لِليَهُودِ: «ها هُوَ مَلِكُكُمْ!»

15 А те извикаха: Махни <Го>! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.

فَصَرَخُوا: «أبعِدْهُ عَنّا! أبعِدْهُ! اصلِبْهُ!» فَقالَ لَهُمْ بِيلاطُسُ: «هَلْ أصلِبُ مَلِكَكُمْ؟» فَأجابَهُ كِبارُ الكَهَنَةِ: «لَيْسَ لَنا مَلِكٌ سِوَى القَيْصَرِ!»

16 З атова той им Го предаде да бъде разпнат.

حِيْنَئِذٍ سَلَّمَهُ بِيلاطُسُ إلَيْهِمْ لِكَيْ يُصلَبَ. يَسُوعُ عَلَى الصَّلِيْب فَأخَذَ الجُنُودُ يَسُوعَ.

17 И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,

فَمَضَى حامِلاً صَلِيْبَهُ إلَى مَكانٍ يُدعَى «مَكانَ الجُمجُمَةِ،» وَبِالآرامِيَّةِ «جُلجُثَةَ.»

18 г дето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред.

فَصَلَبُوهُ هُناكَ، وَصَلَبُوا مَعْهُ رَجُلَيْنِ آخَرَيْنِ. فَكانَ أحَدُهُما عَنْ يَمِيْنِهِ وَالآخَرَ عَنْ شِمالِهِ، وَيَسُوعُ فِي الوَسَطِ.

19 А Пилат написа и надпис, който постави над <Него> на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

وَكَتَبَ بِيلاطُسُ لافِتَةً تَقُولُ: «يَسُوعُ النّاصِرِيُّ، مَلِكُ اليَهُودِ.» وَعَلَّقَها عَلَى الصَّلِيْبِ.

20 Т оя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.

فَقَرَأها كَثِيْرُونَ مِنَ اليَهُودِ، لِأنَّ المَكانَ الَّذِي صُلِبَ فِيْهِ يَسُوعُ كانَ قُربَ المَدِيْنَةِ. وَكانَتِ الَّلافِتَةُ مَكتُوبَةً بِالعِبرِيَّةِ وَالَّلاتِيْنِيَّةِ وَاليُونانِيَّةِ.

21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей писа: юдейски цар, но - Самозваният юдейски цар.

فَقالَ كِبارُ كَهَنَةِ اليَهُودِ لِبِيلاطُسَ: «لا تَكتُبْ ‹مَلِكَ اليَهُودِ،› بَلِ اكتُبْ: ‹قالَ هَذا الرَّجُلُ: أنا مَلِكُ اليَهُودِ.›»

22 П илат отговори: Каквото писах, писах.

فَأجابَ بِيلاطُسُ: «فاتَ الأوانُ، فَقَدْ كَتَبتُ ما كَتَبتُ.»

23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе <до долу>;

وَكانَ الجُنُودُ، بَعدَ أنْ صَلَبُوا يَسُوعَ، قَدْ أخَذُوا ثِيابَهُ وَقَسَّمُوها إلَى أربَعَةِ أقسامٍ. وَأخَذَ كُلُّ جُندِيٍّ قِسْماً مِنْها. وَأخَذُوا أيضاً قَمِيْصَهُ الطَّوِيلَ، لَكِنَّ القَمِيْصَ كانَ قِطعَةً واحِدَةً مَنسُوجَةً بِغَيْرِ خِياطَةٍ مِنَ الأعلَى إلَى الأسفَلِ.

24 з атова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това.

فَقالَ بَعضُهُمْ لِبَعضٍ: «لا نُمَزِّقُ هَذا القَمِيْصَ، بَلْ نُجرِي عَلَيْهِ قُرعَةً لِنَرَى لِمَنْ يَكُونُ.» حَدَثَ هَذا لِكَيْ يَتَحَقَّقَ قَولُ الكِتابِ: «اقتَسَمُوا ثِيابِي فِيْما بَيْنَهُمْ، وَعَلَى قَمِيْصِي ألقَوْا قُرعَةً.» وَهَذا ما فَعَلَهُ الجُنُودُ.

25 А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

وَكانَتْ أُمُّ يَسُوعَ وَأُختُها، وَمَريَمُ زَوجَةُ كِلُوبا، وَمَريَمُ المَجدَلِيَّةُ واقِفاتٍ عِندَ الصَّلِيْبِ.

26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

فَرَأى يَسُوعُ أُمَّهُ وَالتِّلمِيْذَ الَّذِي كانَ يُحِبُّهُ واقِفَيْنِ هُناكَ. فَقالَ لِأُمِّهِ: «يا سَيِّدَةُ، ها هُوَ ابْنُكِ.»

27 П осле каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у <дома си>.

ثُمَّ قالَ لِلتِّلمِيْذِ: «ها هِيَ أُمُّكَ.» فَأخَذَها ذَلِكَ التِّلمِيْذُ لِتَعِيْشَ فِي بَيْتِهِ مُنذُ ذَلِكَ الوَقْتِ. مَوتُ يَسُوع

28 С лед това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.

وَإذْ رَأى يَسُوعُ أنَّ كُلَّ شَيْءٍ قَدْ تَمَّ، قالَ: «أنا عَطشانُ،» لِكَيْ يَتَحَقَّقَ ما هُوَ مَكتُوبٌ.

29 А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова <тръст> една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

وَكانَ هُناكَ إناءٌ مَملُوءٌ بِالخَلِّ. فَغَمَسُوا إسْفِنجَةً فِي الخَلِّ وَرَفَعُوها عَلَى ساقِ نَبتَةِ زُوفا، وَوَضَعُوها عَلَى فَمِ يَسُوعَ.

30 А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.

فَلَمّا ذاقَ يَسُوعُ الخَلَّ، قالَ: «قَدْ تَمَّ.» ثُمَّ حَنَى رَأْسَهُ وَماتَ.

31 И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям <ден>), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.

حَدَثَ ذَلِكَ يَومَ الاسْتِعدادِ لِلسَّبْتِ، فَطَلَبَ اليَهُودُ مِنْ بِيلاطُسَ أنْ يَأْمُرَ بِكَسْرِ سِيْقانِ المَصلُوبِيْنَ وَإنزالِ أجسادِهِمْ عَنِ الصُّلبانِ، لِكَيْ لا تَبقَى الأجسادُ عَلَى الصُّلبانِ يَومَ السَّبْتِ. فَقَدْ كانَ ذَلِكَ السَّبْتُ يَوماً مُهِمّاً جِدّاً.

32 З атова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с <Исуса>.

فَجاءَ الجُنُودُ وَكَسَرُوا ساقَي الرَّجُلَيْنِ المَصلُوبَيْنِ مَعَ يَسُوعَ.

33 Н о когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.

أمّا يَسُوعُ فَلَمْ يَكسِرُوا ساقَيْهِ، لِأنَّهُمْ لَمّا جاءُوا إلَيْهِ وَجَدُوا أنَّهُ قَدْ ماتَ.

34 О баче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

لَكِنَّ واحِداً مِنَ الجُنُودِ طَعَنَ جَنبَهُ بِرُمحِهِ، فَتَدَفَّقَ مِنهُ عَلَى الفَورِ دَمٌ وَماءٌ.

35 И тоя, който видя, свидетелствува <за това>, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

وَمَنْ رَأى ذَلِكَ يَشْهَدُ، وَشَهادَتُهُ صادِقَةٌ، وَهُوَ يَعرِفُ أنَّهُ يَقُولُ الصِّدْقَ، لِكَيْ تُؤمِنُوا أنتُمْ أيضاً.

36 З ащото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши";

وَقَدْ حَدَثَ هَذا لِكَيْ يَتَحَقَّقَ قَولُ الكِتابِ: «لا يُكسَرُ عَظمٌ واحِدٌ مِنْ عِظامِهِ.»

37 и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха".

وَقَولُهُ فِي مَوضِعٍ آخَرَ: «سَيَنظُرُ النّاسُ إلَى ذاكَ الَّذِي طَعَنُوهُ.» دَفْنُ يَسُوع

38 С лед това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да <му позволи> да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.

بَعدَ ذَلِكَ جاءَ رَجُلٌ اسْمُهُ يُوسُفُ الرّامِي، وَطَلَبَ إذْناً مِنْ بِيلاطُسَ كَيْ يُنزِلَ جسَدَ يَسُوعَ عَنِ الصَّلِيْبِ وَيَأخُذَهُ. وَكانَ يُوسُفُ مِنْ أتباعِ يَسُوعَ فِي الخَفاءِ، فَقَدْ كانَ يَخشَى اليَهُودَ! فَأذِنَ لَهُ بِيلاطُسُ بِذَلِكَ. فَجاءَ يُوسُفُ وَأنزَلَ الجَسَدَ عَنِ الصَّلِيْبِ.

39 Д ойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

كَما جاءَ أيضاً نِيقُودِيْمُوسُ، وَهُوَ الَّذِي كانَ قَدْ جاءَ إلَى يَسُوعَ لَيلاً، وَكانَ يَحمِلُ خَلِيْطاً مِنْ خُلاصَةِ نَباتَيِّ المُرِّ وَالصَّبْرِ يَزِنُ نَحوَ خَمسَةٍ وَثَلاثِيْنَ كِيلُو غَراماً.

40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.

فَأخَذا جَسَدَ يَسُوعَ وَلَفّاهُ بِالأكفانِ مَعَ الأطيابِ، حَسَبَ عاداتِ الدَّفْنِ اليَهُودِيَّةِ.

41 А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.

وَكانَ هُناكَ بُستانٌ فِي المَكانِ الَّذِي صُلِبَ فِيْهِ يَسُوعُ. وَكانَ فِي البُستانِ قَبْرٌ جَدِيْدٌ لَمْ يُدفَنْ فِيْهِ أحَدٌ مِنْ قَبلُ.

42 Т ам, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо.

فَوَضَعا يَسُوعَ هُناكَ لِأنَّهُ كانَ يَومَ استِعدادِ اليَهُودِ لِلسَّبْتِ، وَلِأنَّ القَبْرَ كانَ قَرِيْباً.