1 А когато чуха това всичките царе оттатък {На запад от.} Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан <сиреч>, хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,

وَحِينَ سَمِعَ جَمِيعُ المُلُوكِ الَّذِينَ فِي غَرْبِ نَهرِ الأُردُنِّ فِي المَناطِقِ الجَبَلِيَّةِ وَالتِّلالِ الغَربِيَّةِ وَعَلَى شاطِئِ البَحْرِ إلَى لُبنانَ عَنْ هَذِهِ الأُمُورِ – وَهُمْ مُلُوكُ الحِثِّيِّينَ وَالأمُورِيِّينَ وَالكَنعانِيِّينَ وَالفِرِزِّيِّينَ وَالحِوِّيِّينَ وَاليَبُوسِيِّينَ –

2 с ъбраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.

اتَّفَقُوا مَعاً عَلَى الاجْتِماعِ لِمُحارَبَةِ يَشُوعَ وَإسْرائِيلَ.

3 А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и на Гай,

لَكِنْ حِينَ سَمِعَ سُكّانُ جِبعُونَ عَنْ ما عَمِلَهُ يَشُوعُ فِي أرِيحا وَعايَ،

4 п остъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища< та ги туриха> на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино,

تَصَرَّفُوا بِخِداعٍ، إذْ ذَهَبُوا وَأعَدُّوا بَعْضَ الحاجِياتِ. فَأخَذُوا أكياساً مُهتَرِئَةً لِحَمِيرِهِمْ، وَزِقاقاً مُهتَرِئَةً وَمُمَزَّقَةً وَمُصلَحَةً،

5 и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на себе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.

وَارتَدُوا أحذِيَةً مُهتَرِئَةً مُرَقَّعَةً وَثِياباً مُهتَرِئَةً. وَكانَ كُلُّ خُبْزِهِمْ يابِساً أوْ مُتَعَفِّناً أوْ مُتَكَسِّراً.

6 Т е дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.

وَذَهَبُوا إلَى يَشُوعَ فِي المُخَيَّمِ فِي الجِلْجالِ، وَقالُوا لَهُ وَلِبَنِي إسْرائِيلَ: «أتَينا مِنْ أرْضٍ بَعِيدَةٍ. لِذا اعمَلُوا مَعَنا مُعاهَدَةً.»

7 Н о Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?

وَلَكِنَّ بَنِي إسْرائِيلَ قالُوا لِلحِوِّيِّينَ: «لَكِنْ رُبَّما تَكُونُونَ ساكِنِينَ فِي وَسَطِنا. فَكَيفَ إذاً نَعمَلُ مَعَكُمْ مُعاهَدَةً؟»

8 А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете?

فَقالَ الحِوِّيِّونَ لِيَشُوعَ: «نَحنُ خُدّامُكَ.» فَقالَ يَشُوعُ لَهُمْ: «مَنْ أنتُمْ وَمِنْ أينَ أتَيتُمْ؟»

9 А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет,

فَقالُوا لَهُ: «أتَى خُدّامُكَ مِنْ أرْضٍ بَعِيدَةٍ جِدّاً لِأجلِ اسْمِ إلَهِكَ. لِأنَّنا سَمِعْنا خَبَرَهُ وَما عَمِلَهُ فِي مِصْرَ،

10 и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

وَكُلَّ ما عَمِلَهُ بِمَلِكَي الأمُورِيِّينَ فِي شَرقِ نَهرِ الأُردُنِّ، سِيحُونَ مَلِكِ حِشْبُونَ وَعُوجَ مَلِكِ باشانَ الَّذِي سَكَنَ عَشتارُوثَ.

11 З а това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.

فَقالَ لَنا شُيُوخُنا وَكُلُّ شَعبِ أرْضِنا: ‹خُذُوا طَعاماً فِي أيدِيكُمْ لِلطَّرِيقِ وَاذْهَبُوا لِلِقائِهِمْ، وَقُولُوا لَهُمْ: نَحنُ خُدّامُكُمْ. فَاقطَعُوا مَعَنا عَهداً.›

12 Т ози наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал.

«هَذا خُبزُنا! أخَذْناهُ ساخِناً حِينَ غادَرْنا بُيُوتَنا وَجِئْنا إلَيكُمْ. وَالآنَ قَدْ يَبِسَ وَتَعَفَّنْ.

13 Т ия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

وَهَذِهِ أوعِيتُنا الجَلديَّةُ الَّتِي مَلأْناها بِالنَّبِيذِ، قَدْ تَمَزَّقَتْ. وَهَذِهِ ثِيابُنا وَأحذِيَتُنا قَدْ تَهَرَّأتْ مِنَ الرِّحلَةِ الطَّوِيلَةِ.»

14 Т огава <израилтяните> приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.

فَأخَذَ رِجالُ إسْرائِيلَ مِنْ خُبزِهِمْ لِيَفْحصُوهُ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَطلُبُوا إرشاداً مِنَ اللهِ.

15 И сус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.

وَعَمِلَ يَشُوعُ مُعاهَدَةَ سَلامٍ مَعَهُمُ اسْتَبْقاهُمْ بِمُوجِبِها أحْياءَ. وَقَدْ أقسَمَ قادَةُ بَنِي إسْرائِيلَ لَهُمْ.

16 А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

وَبَعْدَ ثَلاثَةِ أيّامٍ مِنْ عَمَلِ المُعاهَدَةِ مَعَهُمْ، عَلِمَ بَنُو إسْرائِيلَ أنَّ الجِبعُونِيِّينَ يَسكُنُونَ قَرِيباً مِنْهُمْ وَبِأنَّهُمْ يَسكُنُونَ فِي وَسَطِهِمْ.

17 и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

فانطَلَقَ بَنُو إسْرائِيلَ وَوَصَلُوا إلَى مُدُنِ الجِبعُونِيِّينَ فِي اليَومِ الثّالِثِ، وَكانَتْ مُدُنُهُمْ هِيَ جِبعُونَ وَالكَفِيرَةَ وَبَئِيرُوتَ وَقَريَةَ يَعارِيمَ.

18 Н о израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

وَلَكِنَّ بَنِي إسْرائِيلَ لَمْ يُهاجِمُوهُمْ لِأنَّ قادَةَ الشَّعبِ أقسَمُوا لَهُمْ بِاللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ. وَلَكِنَّ كُلَّ الشَّعبِ تَذَمَّرُوا عَلَى القادَةِ.

19 В сичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

فَقالَ القادَةُ لِكُلِّ الشَّعبِ: «لَقَدْ أقسَمْنا لَهُمْ بِاللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ، فَلا نَستَطِيعُ أنْ نُؤْذِيَهُمُ الآنَ.

20 Е то какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде <Божият> гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме.

فهَذا ما سَنَفعَلُهُ، سَنُبقِيهِمْ أحْياءَ كَي لا يَأْتِيَ غَضَبُ اللهِ عَلَينا بِسَبَبِ كَسْرِنا لِلقَسَمِ الَّذِي أقسَمْناهُ لَهُمْ.

21 Н ачалниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.

فَليَعِيشُوا بَينَنا، لَكِنْ سَيَكُونُونَ حَطّابِينَ وَسُقاةً لِكُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ.» وَهَكَذا لَمْ يَكسِرِ القادَةُ وَعدَهُمْ بِسَلامَتِهِمْ.

22 Т огава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?

وَدَعا يَشُوعُ الجِبعُونِيِّينَ وَقالَ لَهُمْ: «لَماذا خَدَعتُمُونا بِقَولِكُمْ: ‹نَحنُ مِنْ أرْضٍ بَعِيدَةٍ.› فِي حِينِ أنَّكُمْ تَسكُنُونَ فِي وَسَطِنا؟

23 С ега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, <които да бъдат> и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.

لِذَلِكَ أنتُمْ مَلعُونُونَ، فَسَيَكُونُ دائِماً مِنْكُم عَبِيدٌ وَحَطّابِونَ وَسُقاةٌ لِبَيتِ إلَهِي إلَى الأبَدِ.»

24 А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова твоят Бог заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.

فَأجابُوا يَشُوعَ: «قَدْ عَلِمَ خُدّامُكَ بِما أمَرَ إلَهُكَ بِهِ خادِمَهُ مُوسَى بِأنْ يُعطِيَكُمُ الأرْضَ، وَبِأنْ يُهلِكَ كُلَّ سُكّانِ الأرْضِ مِنْ أمامِكُمْ. وَقَدْ خِفنا كَثِيراً عَلَى حَياتِنا مِنكُمْ، وَلِذا عَمِلْنا هَذا الأمرَ.

25 С ега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.

وَالآنَ نَحنُ تَحْتَ سُلطَتِكَ، فافعَلْ بِنا ما تَراهُ مُناسِباً.»

26 Т ой, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.

وَهَذا ما عَمِلَهُ يَشُوعُ لَهُمْ: أنقَذَهُمْ مِنْ يَدِ بَنِي إسْرائِيلَ فَلَمْ يَقتُلُوهُمْ.

27 И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, <както са> и до днес.

لَكِنْ فِي ذَلِكَ اليَومِ، جَعَلَهُمْ يَشُوعُ حَطّابِينَ وَسُقاةً لِبَنِي إسْرائِيلَ وَلِمَذْبَحِ اللهِ فِي المَكانِ الَّذَي يَختارُهُ اللهُ. وَهَذا هوَ حالُهُم إلَى اليَومِ.