1 Г орко на охолните в Сион, И на живеещите безгрижно в Самарийската планина, На бележитите мъже от главния между народите, При които дохожда Израилевия дом!

وَيلٌ لَكمْ أيُّها المُستَرِيحُونَ فِي صِهْيَوْنَ، المُطمَئِنُّونَ عَلَى جَبَلِ السّامِرَةِ، يا أهَمَّ وُجَهاءِ الأُمَمِ، الَّذِينَ تَأتِي إلَيْهِمْ عائِلَةُ إسْرائِيلَ طَلَباً لِلعَونِ.

2 М инете в Халне та вижте; И от там идете в големия Емат; Тогава слезте в Гет филистимски; Те по-щастливи ли са от тия царства? Или техният предел по-голям ли е от вашия предел?

اعبُرُوا إلَى كَلْنَةَ وَانظُرُوا، ثُمَّ اذهَبُوا إلَى مَدِينَةِ حَماةَ العَظِيمَةِ، ثُمَّ انْزِلُوا إلَى جَتِّ الفَلَسطِيِّينَ. هَلْ أنتُمْ أفضَلُ مِنْ تِلكَ المَمالِكِ؟ أمْ إنَّ أملاكَكُمْ أوسَعُ مِنْ أملاكِهِمْ؟

3 В ие, които отдалечавате <от себе си> лошия ден, И приближавате седалището на насилието, -

أنتُمْ تَسْتَبْعِدُونَ يَومَ العِقابِ، تَجلِسُونَ بِلا حِراكٍ فَتُقَرِّبُونَ أيّامَ حُكمِ العُنفِ.

4 К оито лежите на постелки от слонова кост, Простирате се на леглата си, И ядете агнетата от стадото И телците отсред обора, -

وَيلٌ لِلَّذِينَ يَنامُونَ عَلَى أسِرَّةٍ مُزَيَّنَةٍ بِالعاجِ، وَيَأكُلُونَ أفضَلَ الحِملانِ، وَالعُجُولَ المُسَمَّنَةَ.

5 К оито пеете празни песни по звука на псалтира, И си изнамирате музикални инструменти както Давида, -

وَيلٌ لِلَّذِينَ يُغَنُّونَ عَلَى أنغامِ القِيثارَةِ، وَكَداوُدَ يُؤَلِّفُونَ تَرانِيمَ لِيُرَنِّمُوها عَلَى الآلاتِ المُوسِيقِيَّةِ.

6 К оито пиете вино с <цели> паници, И се мажете с изрядни масла, А за бедствието на Иосифа не скърбите, -

ويلٌ لِلَّذِينَ يَشرَبُونَ مِنْ أقداحِ الخَمرِ، وَيَمسَحُونَ أنفُسَهُمْ بِأفضَلِ أنواع الزَّيتِ، لَكِنَّهُمْ لا يَحزَنُونَ عَلَى خَرابِ يُوسُفَ.

7 П о тая причина, тези ще отидат сега в плен С първите, които ще бъдат пленени, И шумните пиршества на протягащите се ще се прекратят.

لِذَلِكَ سَيَذهَبُونَ الآنَ إلَى السَّبيِ كَأوَّلِ المَسبِيِّينَ، وَاحتِفالُ الَّذِينَ كانُوا مُستَلقِينَ فِي سَلامٍ سَيَنتَهِي.

8 Г оспод Иеова се закле в Себе Си, Казва Господ, Бог на Силите <и рече>: Аз се гнуся от надменността на Якова, И мразя палатите му; Затова ще предам града и всичко що има в него.

أقْسَمَ الرَّبُّ الإلَهُ بِنَفسِهِ. قالَ الإلهُ القَدِيرُ: «أُبغِضُ كِبرِياءَ يَعقُوبَ، أكرَهُ قُصُورَهُ، وَلِذَلِكَ سَأُسَلِّمُ لِلأعداءِ المَدِينَةَ وَكُلَّ ما فِيها.» سَيَنجُو القَلِيلُونَ فَقَط

9 И десет човека, ако останат в една къща, Те <един по един> ще измрат;

إنْ بَقِيَ عَشْرَةُ أحياءٍ فِي بَيتٍ فَإنَّهُمْ سَيَمُوتُونَ.

10 И когато някой роднина на един <умрял>, Или оня, който ще го гори, го дигне да изнесе костите из къщата, Ако рече на онзи, който се намира по-навътре в къщата: Има ли още някой с тебе? И той отговори: Няма, Тогава ще рече: Мълчи, Защото не бива да споменем името Господно.

فَحِينَئِذٍ، سَيَقُومُ أقرَبُ الأقرِباءِ مَعَ فَردٍ آخَرَ مِنَ العائِلَةِ بِحَملِ عِظامِ المَيِّتِ إلَى خارِجِ البَيتِ ثُمَّ يَقُولُ لِلمُخْتَبِئِ فِي البَيْتِ: «هَلْ ما زالَ هُناكَ أحَدٌ مَعَكَ؟» فَحِينَئِذٍ، يُجِيبُهُ: «لا …» فَيَقُولُ الأوَّلُ: «اصمِتْ! فَلا يَنبَغِي أنْ نَذكُرَ اسْمَ يهوه!»

11 З ащото, ето, Господ заповядва, И голямата къща ще бъде поразена с проломи, И малката къща с пукнатини.

ها إنَّ اللهَ سَيَأمُرُ، فَيتَحَطَّمَ البَيتُ الكَبِيرُ إلَى شَظايا، وَالبَيتُ الصَّغِيرُ يَتَصَدَّعُ.

12 М огат ли конете да тичат по скала? Може ли някой да оре <там> с волове? Но вие обърнахте правосъдието в жлъчка, И плодът на правдата в пелин, -

هَلْ تَجرِي الخُيُولُ عَلَى الصُّخُورِ؟ أمْ هَلْ يُحرَثُ البَحْرُ بِالثِّيرانِ؟ وَأمّا أنتُمْ فَحَوَّلتُمِ العَدلَ إلَى سُمٍّ، وَثَمَرَ الصَّلاحِ إلَى نَباتٍ مُرٍّ.

13 В ие, които се радвате за нещо, което е суета, Които казвате: Не придобихме ли си могъщество със своята си сила?

وَيلٌ لِلَّذِينَ يَفرَحُونَ فِي لُودَبارَ، الَّذِينَ يَقُولُونَ: «ألَمْ نَأخُذْ قِرنايِمَ لِأنفُسِنا بِقُوَّتِنا؟»

14 Н о, ето, Аз ще подигна народ против вас, доме Израилев, Казва Господ, Бог на Силите; И те ще ви притесняват От прохода на Емат до потока на пустинята.

لِأنِّي سَأُقِيمُ أُمَّةً غَرِيبَةً ضِدَّكُمْ، يا بَيتَ إسْرائِيلَ، يَقُولُ الإلَهُ القَدِيرُ: «سَيُضايقُونَكُمْ، وَتُعانُونَ مِنْ لِيبُو حَماةَ حَتَّى وادِي عَرَبَةَ.»