1 Г оспод проговори на Иова и каза:

ثُمَّ قالَ اللهُ لِأيُّوبَ:

2 Т оя, който е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него? Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на <всичко> това.

«أتُريدُ أنْ تَنْتَقِدَ القَدِيرَ وَتُجادِلَهُ؟ مَنْ يُصَحِّحُ اللهَ، عَلَيهِ أنْ يُقَدِّمَ أجْوِبَتَهُ!»

3 Т огава Иов отговори Господу, казвайки:

فَأجابَ أيُّوبُ اللهَ وَقالَ:

4 Е то, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си.

«حَقّاً أنا سَخِيفٌ! فَبِماذا أُجِيبُكَ؟ أضَعُ يَدِي عَلَى فَمِي وَأسكُتُ.

5 В еднъж съм говорил, и не ща да отговарям <вече, >Дори дваж, но няма да повторя.

تَكَلَّمْتُ أكثَرَ مِمّا يَنبَغِي، وَلَنْ أزِيدَ عَلَى ذَلِكَ!»

6 Т огава Господ отговори на Иова из бурята, като каза:

فَأجابَ اللهُ ايُّوبَ مِنَ العاصِفَةِ:

7 О паши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай.

«تَهَيَّأْ كَرَجُلٍ، أسألُكَ فَتُجِيبُنِي.

8 Д ори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?

«أتُرِيدُ حَقّاً أنْ تُخَطِّئَ حُكمِي؟ أوْ أنْ تُدِينُنِي كَي تَتَبَرَّأ أنتَ؟

9 И ли имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?

ألَعَلَّ لَكَ قُوَّةَ اللهِ، وَتُرْعِدُ بِصَوتٍ كَصَوتِهِ؟

10 У краси се сега с превъзходство и достолепие, И облечи се в чест и величие.

إنْ كانَتْ لَكَ قُوَّتُهُ، فَتَزَيَّنْ إذاً بِالعَظَمَةِ وَالجَلالِ، وَالبِسِ المَجدَ وَالجَمالَ.

11 И зсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го;

أطلِقْ غَضَبَكَ وَحَملِقْ فِي كُلِّ مُتَفاخِرٍ حَتَّى يَتَّضِعَ.

12 Г ледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им;

انظُرْ إلَى كُلِّ مُتَفاخِرٍ حَتَّى تُذِلَّهُ، وَحَطِّمِ الأشرارَ حَيثُ هُمْ.

13 С крий ги купно в пръстта; Вържи лицата им в скритото <място>.

ادْفِنْهُمْ فِي التُّرابِ مَعاً. وَكَفِّنْهُمْ فِي القَبرِ.

14 Т огава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси.

حِينَئِذٍ، سَأمدَحُكَ لِأنَّ يَمِينَكَ تَقدِرُ أنْ تُخَلِّصَكَ.

15 Е то сега речния кон {Еврейски: Веемот.} който съм направил както и тебе; Яде трева като вол.

«انظُرْ إلَى فَرَسِ النَّهرِ الَّذِي صَنَعتُهُ كَما صَنَعتُكَ، يَأكُلُ العُشبَ مِثلَ المَواشِي.

16 Е то сега, силата му е в чреслата му, И якостта му в мускулите на корема му.

انظُرْ إلَى قُوَّةِ جَسَدِهِ، وَقُوَّةِ عَضَلاتِ بَطنِهِ.

17 К лати опашката си като кедър; Жилите на бедрата му са сплотени.

يَحنِي ذَنَبَهُ كَشَجَرَةِ أرْزٍ. عَضَلاتُ فَخْذَيهِ مَنسُوجَةٌ مَعاً.

18 К остите му са <като> медни цеви; Ребрата му са като железни лостове.

عِظامُهُ أنابِيبُ نُحاسٍ، وَأطرافُهُ كَقُضبانِ حَدِيدٍ.

19 Т ой е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, <го> е снабдил <с> меча Си.

هُوَ الأوَّلُ بَينَ خَلائِقِ اللهِ، لَكِنَّ صانِعَهُ يَهزِمُهُ بِسَيفِهِ.

20 Н аистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове.

تأتِيهِ الجِبالُ بِنِتاجِها، حَيثُ تَلعَبُ جَمِيعُ الحَيواناتِ البَرِّيَّةِ.

21 Л яга под сенчестите дървета, В скривалището на тръстиката, и <в> блатата;

يَنامُ تَحتَ نَباتاتِ اللُّوطُسِ، وَيَجعَلُ مِنَ القَصَبِ وَالمُستَنقَعاتِ مَخبَأهُ.

22 С енчестите дървета го покриват със сянката си; Върбите на потоците го обкръжават.

تُغَطِّيهِ نَباتاتِ اللُّوطُسِ بِظِلِّها، وَيُحِيطُ بِهِ صَفْصافُ الجَداوِلْ.

23 Е то, ако би придошла река, той не трепери; Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му.

إذا اندَفَعَ النَّهرُ، لا يَنزَعِجُ. يَظَلُّ مُطمَئِنّاً وَلَوْ فاضَ نَهرُ الأُردُّنِّ إلَى فَمِهِ.

24 М оже ли <някой> да го хване когато е на щрек. <Или> да прободе носа <му> с примка?

أيَقدِرُ أحَدٌ أنْ يَصطادَهُ بِصُنّارَةٍ؟ أيَقدِرُ أحَدٌ أنْ يَصطادَهُ وَيَثقُبَ أنْفَهُ؟