1 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,

Didst Thou not rend the heavens? Thou didst come down, From thy presence did mountains flow,

2 К акто кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,

(As fire kindleth stubble -- Fire causeth water to boil,) To make known Thy name to Thine adversaries, From Thy presence do nations tremble.

3 К огато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

In Thy doing fearful things -- we expect not, Thou didst come down, From Thy presence did mountains flow.

4 З ащото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало, Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил <такива дела> за ония, които го чакат.

Even from antiquity have not heard, They have not given ear, Eye hath not seen a God save Thee, He doth work for those waiting for Him.

5 П осрещаш <с благост> този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в <Твоите пътища> има трайност, и ние ще се спасим.

Thou hast met with the rejoicer And the doer of righteousness, In Thy ways they remember Thee, Lo, Thou hast been wroth when we sin, By them continuance, and we are saved.

6 З ащото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.

And we are as unclean -- all of us, And as a garment passing away, all our righteous acts; And we fade as a leaf -- all of us. And our iniquities as wind do take us away.

7 И няма човек, който да призовава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.

And there is none calling in Thy name, Stirring up himself to lay hold on Thee, For Thou hast hid Thy face from us, And thou meltest us away by our iniquities.

8 Н о сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.

And now, O Jehovah, thou our Father, We the clay, and Thou our Framer, And the work of Thy hand -- all of us.

9 Н едей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.

Be not wroth, O Jehovah, very sore, Nor for ever remember iniquity, Lo, look attentively, we beseech Thee, Thy people we all.

10 Т воите свети градове запустяха; Сион запустя, Ерусалим е опустошен.

Thy holy cities have been a wilderness, Zion a wilderness hath been, Jerusalem a desolation.

11 Н ашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.

Our holy and our beautiful house, Where praise Thee did our fathers, Hath become burnt with fire, And all our desirable things have become a waste.

12 П ред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?

For these dost Thou refrain Thyself, Jehovah? Thou art silent, and dost afflict us very sore!'