1 В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.

In the year of the death of king Uzziah -- I see the Lord, sitting on a throne, high and lifted up, and His train is filling the temple.

2 Н ад Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.

Seraphs are standing above it: six wings hath each one; with two covereth its face, and with two covereth its feet, and with two flieth.

3 И викаха един към друг, казвайки: - Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.

And this one hath called unto that, and hath said: `Holy, Holy, Holy, Jehovah of Hosts, The fulness of all the earth His glory.'

4 И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.

And the posts of the thresholds are moved by the voice of him who is calling, and the house is full of smoke.

5 Т огава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

And I say, `Wo to me, for I have been silent, For a man -- unclean of lips I, And in midst of a people unclean of lips I am dwelling, Because the King, Jehovah of Hosts, have my eyes seen.'

6 Т огава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара.

And flee unto me doth one of the seraphs, and in his hand a burning coal, (with tongs he hath taken from off the altar,)

7 И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.

and he striketh against my mouth, and saith: `Lo, this hath stricken against thy lips, And turned aside is thine iniquity, And thy sin is covered.'

8 П осле чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.

And I hear the voice of the Lord, saying: `Whom do I send? and who doth go for Us?' And I say, `Here I, send me.'

9 И рече: - Иди кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.

And He saith, `Go, and thou hast said to this people, Hear ye -- to hear, and ye do not understand, And see ye -- to see, and ye do not know.

10 Н аправи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.

Declare fat the heart of this people, And its ears declare heavy, And its eyes declare dazzled, Lest it see with its eyes, And with its ears hear, and its heart consider, And it hath turned back, and hath health.'

11 Т огава рекох: Господи, до кога? И Той отговори: Докато запустеят градовете та да няма жител, И къщите та да няма човек, И страната да запустее съвсем, -

And I say, `Till when, O Lord?' And He saith, `Surely till cities have been wasted without inhabitant, And houses without man, And the ground be wasted -- a desolation,

12 Д окато отдалечи Господ човеците, И напуснатите места всред земята бъдат много.

And Jehovah hath put man far off, And great the forsaken part in the heart of the land.

13 Н о още ще остане в нея една десета част, И тя ще бъде погризена; Но както на теревинта и дъба Пънът им остава, когато се отсекат, Така светият род ще бъде пъна й.

And yet in it a tenth, and it hath turned, And hath been for a burning, As a teil-tree, and as an oak, that in falling, Have substance in them, The holy seed its substance!'