1 А Иов в отговор рече: -

And Job answereth and saith: --

2 Д ано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!

O that my provocation were thoroughly weighed, And my calamity in balances They would lift up together!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

For now, than the sands of the sea it is heavier, Therefore my words have been rash.

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

For arrows of the Mighty with me, Whose poison is drinking up my spirit. Terrors of God array themselves me!

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

Brayeth a wild ass over tender grass? Loweth an ox over his provender?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

Eaten is an insipid thing without salt? Is there sense in the drivel of dreams?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

My soul is refusing to touch! They as my sickening food.

8 Д ано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

O that my request may come, That God may grant my hope!

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

That God would please -- and bruise me, Loose His hand and cut me off!

10 Н о, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

And yet it is my comfort, (And I exult in pain -- He doth not spare,) That I have not hidden The sayings of the Holy One.

11 К аква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

What my power that I should hope? And what mine end That I should prolong my life?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

Is my strength the strength of stones? Is my flesh brazen?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

Is not my help with me, And substance driven from me?

14 Н а оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

To a despiser of his friends shame, And the fear of the Mighty he forsaketh.

15 Б ратята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

My brethren have deceived as a brook, As a stream of brooks they pass away.

16 К оито се мътят от леда, И в които се топи снегът;

That are black because of ice, By them doth snow hide itself.

17 К огато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

By the time they are warm they have been cut off, By its being hot they have been Extinguished from their place.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

Turn aside do the paths of their way, They ascend into emptiness, and are lost.

19 Т еманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

Passengers of Tema looked expectingly, Travellers of Sheba hoped for them.

20 И злъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

They were ashamed that one hath trusted, They have come unto it and are confounded.

21 С ега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

Surely now ye have become the same! Ye see a downfall, and are afraid.

22 Р екох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

Is it because I said, Give to me? And, By your power bribe for me?

23 И ли: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

And, Deliver me from the hand of an adversary? And, From the hand of terrible ones ransom me?

24 Н аучете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

Shew me, and I -- I keep silent, And what I have erred, let me understand.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

How powerful have been upright sayings, And what doth reproof from you reprove?

26 М ислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

For reproof -- do you reckon words? And for wind -- sayings of the desperate.

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.

Anger on the fatherless ye cause to fall, And are strange to your friend.

28 С ега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа

And, now, please, look upon me, Even to your face do I lie?

29 П овърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

Turn back, I pray you, let it not be perverseness, Yea, turn back again -- my righteousness in it.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

Is there in my tongue perverseness? Discerneth not my palate desirable things?