1 И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове.

And I saw another strong messenger coming down out of the heaven, arrayed with a cloud, and a rainbow upon the head, and his face as the sun, and his feet as pillars of fire,

2 И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,

and he had in his hand a little scroll opened, and he did place his right foot upon the sea, and the left upon the land,

3 и звика с висок глас, като <когато> рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.

and he cried with a great voice, as a lion doth roar, and when he cried, speak out did the seven thunders their voices;

4 И след като седемте гръмове издадоха <своите гласове>, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.

and when the seven thunders spake their voices, I was about to write, and I heard a voice out of the heaven saying to me, `Seal the things that the seven thunders spake,' and, `Thou mayest not write these things.'

5 А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,

And the messenger whom I saw standing upon the sea, and upon the land, did lift up his hand to the heaven,

6 и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,

and did swear in Him who doth live to the ages of the ages, who did create the heaven and the things in it, and the land and the things in it, and the sea and the things in it -- that time shall not be yet,

7 н о <че> в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.

but in the days of the voice of the seventh messenger, when he may be about to sound, and the secret of God may be finished, as He did declare to His own servants, to the prophets.

8 И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.

And the voice that I heard out of the heaven is again speaking with me, and saying, `Go, take the little scroll that is open in the hand of the messenger who hath been standing upon the sea, and upon the land:'

9 О тидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

and I went away unto the messenger, saying to him, `Give me the little scroll;' and he saith to me, `Take, and eat it up, and it shall make thy belly bitter, but in thy mouth it shall be sweet -- as honey.'

10 И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.

And I took the little scroll out of the hand of the messenger, and did eat it up, and it was in my mouth as honey -- sweet, and when I did eat it -- my belly was made bitter;

11 Т огава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.

and he saith to me, `It behoveth thee again to prophesy about peoples, and nations, and tongues, and kings -- many.'