1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

And Eliphaz the Temanite answereth and saith: --

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

Hath one tried a word with thee? -- Thou art weary! And to keep in words who is able?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Lo, thou hast instructed many, And feeble hands thou makest strong.

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

The stumbling one do thy words raise up, And bowing knees thou dost strengthen.

5 А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

But now, it cometh in unto thee, And thou art weary; It striketh unto thee, and thou art troubled.

6 В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Is not thy reverence thy confidence? Thy hope -- the perfection of thy ways?

7 С помни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

Remember, I pray thee, Who, being innocent, hath perished? And where have the upright been cut off?

8 Д о колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

As I have seen -- ploughers of iniquity, And sowers of misery, reap it!

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

From the breath of God they perish, And from the spirit of His anger consumed.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

The roaring of a lion, And the voice of a fierce lion, And teeth of young lions have been broken.

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

An old lion is perishing without prey, And the whelps of the lioness do separate.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

And unto me a thing is secretly brought, And receive doth mine ear a little of it.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

In thoughts from visions of the night, In the falling of deep sleep on men,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

Fear hath met me, and trembling, And the multitude of my bones caused to fear.

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

And a spirit before my face doth pass, Stand up doth the hair of my flesh;

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

It standeth, and I discern not its aspect, A similitude over-against mine eyes, Silence! and a voice I hear:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

`Is mortal man than God more righteous? Than his Maker is a man cleaner?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

Lo, in His servants He putteth no credence, Nor in His messengers setteth praise.'

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

Also -- the inhabitants of houses of clay, (Whose foundation in the dust, They bruise them before a moth.)

20 М ежду заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

From morning to evening are beaten down, Without any regarding, for ever they perish.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Hath not their excellency been removed with them? They die, and not in wisdom!