1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Entonces respondió Elifaz, el Temanita:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

“Si alguien tratara de hablarte, ¿te pondrías impaciente? Pero ¿quién puede abstenerse de hablar ?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Tú has exhortado a muchos, Y las manos débiles has fortalecido.

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

Al que tropezaba, tus palabras lo levantaban, Y las rodillas débiles fortalecías.

5 А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

Pero ahora que te ha llegado a ti, te impacientas; Te toca a ti, y te desalientas.

6 В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

¿No es tu temor (reverencia) a Dios tu confianza, Y la integridad de tus caminos tu esperanza?

7 С помни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

Recuerda ahora, ¿quién siendo inocente ha perecido jamás ? ¿O dónde han sido destruidos los rectos ?

8 Д о колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Por lo que yo he visto, los que aran iniquidad Y los que siembran aflicción, eso siegan.

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

Por el aliento de Dios perecen, Y por la explosión (el soplo) de Su ira son consumidos.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

El rugido del león, el bramido de la fiera Y los dientes de los leoncillos son quebrantados.

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

El león perece por falta de presa, Y los cachorros de la leona se dispersan.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

Una palabra me fue traída secretamente, Y mi oído percibió un susurro de ella.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

Entre pensamientos inquietantes de visiones nocturnas, Cuando el sueño profundo cae sobre los hombres,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

Me sobrevino un espanto, un temblor Que hizo estremecer todos mis huesos.

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

Entonces un espíritu pasó cerca de mi rostro, Y el pelo de mi piel se erizó.

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

Algo se detuvo, pero no pude reconocer su aspecto; Una figura estaba delante de mis ojos, Hubo silencio, después oí una voz:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

‘¿Es el mortal justo delante de Dios ? ¿Es el hombre puro delante de su Hacedor ?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

Dios no confía ni aún en Sus mismos siervos; Y a Sus ángeles atribuye errores.

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

¡Cuánto más a los que habitan en casas de barro, Cuyos cimientos están en el polvo, Que son aplastados como la polilla!

20 М ежду заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

Entre la mañana y la tarde son hechos pedazos; Sin que nadie se dé cuenta, perecen para siempre.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

¿No les es arrancada la cuerda de su tienda ? Mueren, pero sin sabiduría.’”