1 ( По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

Combate, oh Señor, a los que me combaten; Ataca a los que me atacan.

2 В земи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

Echa mano del broquel y del escudo, Y levántate en mi ayuda.

3 И зтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

Empuña también la lanza y el hacha para enfrentarte a los que me persiguen; Dile a mi alma: “Yo soy tu salvación.”

4 Н ека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

Sean avergonzados y confundidos los que buscan mi vida; Sean puestos en fuga y humillados los que traman el mal contra mí.

5 Н ека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

Sean como paja delante del viento, Con el ángel del Señor acosándo los.

6 Н ека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

Sea su camino tenebroso y resbaladizo, Con el ángel del Señor persiguiéndolos.

7 З ащото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.

Porque sin causa me tendieron su red; Sin causa cavaron fosa para mi alma.

8 Д а дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

Que venga destrucción sobre él sin darse cuenta, Y la red que él mismo tendió lo prenda, ¡Que caiga en esa misma destrucción!

9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

Y mi alma se regocijará en el Señor; En Su salvación se gozará.

10 В сичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

Dirán todos mis huesos: “ Señor, ¿quién como Tú, Que libras al afligido de aquél que es más fuerte que él, Sí, al afligido y al necesitado de aquél que lo despoja ?”

11 Н есправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>

Se levantan testigos malvados, Y de lo que no sé me preguntan.

12 В ъздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.

Me devuelven mal por bien Para aflicción de mi alma.

13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>

Pero yo, cuando ellos estaban enfermos, vestía de cilicio; Humillé mi alma con ayuno, Y mi oración se repetía en mi pecho.

14 О бхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

Como por mi amigo, como por mi hermano, andaba de aquí para allá; Como el que está de duelo por la madre, enlutado me encorvaba.

15 Н о когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.

Pero ellos se alegraron en mi tropiezo, y se reunieron; Los agresores, a quienes no conocía, se juntaron contra mí; Me despedazaban sin cesar.

16 К ато нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

Como bufones impíos en una fiesta, Rechinaban sus dientes contra mí.

17 Г осподи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.

¿Hasta cuándo, Señor, estarás mirando ? Rescata mi alma de sus estragos, Mi única vida de los leones.

18 А з ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

En la gran congregación Te daré gracias; Entre mucha gente Te alabaré.

19 Д а не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

No permitas que se regocijen a costa mía los que injustamente son mis enemigos, Ni que guiñen el ojo con malicia los que sin causa me aborrecen.

20 З ащото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

Porque ellos no hablan paz, Sino que piensan palabras engañosas contra los pacíficos de la tierra,

21 Д а! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

Y abrieron bien grande su boca contra mí; Dijeron: “¡Ajá, nuestros ojos lo han visto!”

22 Т и си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

Tú lo has visto, Señor, no calles; Señor, no estés lejos de mí.

23 С тани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

Despierta y levántate para mi defensa Y para mi causa, Dios mío y Señor mío.

24 С ъди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

Júzgame conforme a Tu justicia, oh Señor, Dios mío; Que no se rían de mí.

25 Д а не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.

Que no digan en su corazón: “¡Esto es lo que queríamos!” Que no digan: “¡Lo hemos devorado!”

26 Д а се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

Sean avergonzados y humillados a una los que se alegran de mi mal; Cúbranse de vergüenza y deshonra los que se engrandecen contra mí.

27 Д а възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

Canten de júbilo y regocíjense los que favorecen mi causa; Y digan continuamente: “Engrandecido sea el Señor, Que se deleita en la paz de Su siervo.”

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.

Y mi lengua hablará de Tu justicia Y de Tu alabanza todo el día.