1 ( По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

Pleitea, oh Jehová, con los que contra mí contienden; Pelea contra los que me combaten.

2 В земи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

Embraza el escudo y la coraza, Y levántate en mi ayuda.

3 И зтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

Blande la lanza, cierra contra mis perseguidores; Di a mi alma: Yo soy tu salvación.

4 Н ека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

Sean avergonzados y confundidos los que buscan mi vida; Retrocedan y sean afrentados los que mi mal intentan.

5 Н ека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

Sean como el tamo delante del viento, Cuando el ángel de Jehová los acose.

6 Н ека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

Sea su camino tenebroso y resbaladizo, Y el ángel de Jehová los persiga.

7 З ащото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.

Porque sin causa me tendieron una trampa; Sin causa cavaron hoyo para mi alma.

8 Д а дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

Sobre cada uno de ellos caiga de improviso la ruina, Lo prenda la misma red que escondió, Y en su fosa se hunda.

9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

Entonces mi alma se alegrará en Jehová; Se regocijará en su salvación.

10 В сичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

Todos mis huesos dirán: Jehová, ¿quién como tú, Que libras al afligido del más fuerte que él, Y al pobre y menesteroso del que le despoja?

11 Н есправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>

Se levantan testigos malvados; De lo que no sé me preguntan;

12 В ъздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.

Me devuelven mal por bien, Para afligir a mi alma.

13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>

Pero yo, cuando ellos enfermaron, me vestí de sayal; Afligí con ayuno mi alma, Andaba repitiendo en mi pecho mi oración,

14 О бхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

Como por un amigo o un hermano; Como el que trae luto por su madre, entristecido me encorvaba.

15 Н о когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.

Pero ellos se alegraron en mi adversidad, y se juntaron; Se juntaron contra mí gentes despreciables, y yo no lo sabía; Me despedazaban sin descanso;

16 К ато нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

Como lisonjeros, escarnecedores y truhanes, Crujieron contra mí sus dientes.

17 Г осподи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.

Señor, ¿hasta cuándo verás esto? Rescata mi alma de sus destrucciones, mi preciada vida de los leones.

18 А з ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

Te confesaré en gran congregación Te alabaré entre numeroso pueblo.

19 Д а не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

No se alegren de mí mis pérfidos enemigos, Ni los que me aborrecen sin causa guiñen el ojo.

20 З ащото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

Porque no hablan paz; Y contra los mansos de la tierra traman engaños.

21 Д а! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

Ensancharon contra mí su boca; Dijeron: ¡Ja, ja, nuestros ojos lo han visto!

22 Т и си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

Tú lo has visto, oh Jehová; no calles; Señor, no te alejes de mí.

23 С тани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

Despierta y levántate para hacerme justicia, Dios mío y Señor mío, para defender mi causa.

24 С ъди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

Júzgame conforme a tu justicia, Jehová Dios mío, Y no se rían de mí.

25 Д а не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.

No digan en su corazón: ¡Qué bien! ¡Lo que queríamos! No digan: ¡Le hemos devorado!

26 Д а се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

Sean avergonzados y confundidos a una los que se alegran de mi mal; Vístanse de vergüenza y de confusión los que se envalentonan contra mí.

27 Д а възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

Canten y alégrense los que están a favor de mi justa causa, Y digan siempre: Sea exaltado Jehová, Que se complace en la paz de su siervo.

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.

Y mi lengua hablará de tu justicia Y de tu alabanza todo el día.