1 А Иов в отговор рече:

Respondió Job, y dijo:

2 И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

Hoy también hablaré con amargura; Porque es más grave mi llaga que mi gemido.

3 А х, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

¡Quién me diera el saber dónde hallar a Dios! Yo iría hasta su tribunal.

4 И зложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

Expondría mi causa delante de él, Y llenaría mi boca de argumentos.

5 У знал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

Yo comprendería las razones de su réplica, Y entendería lo que me dijera.

6 Щ еше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

¿Contendería conmigo con grandeza de fuerza? No; antes él me atendería.

7 Т огава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

Reconocería en su adversario un hombre recto, Y yo escaparía para siempre de mi juez.

8 & lt;Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

Pero me dirijo al oriente, y no lo hallo; Y al occidente, y no lo percibo;

9 Н аляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

Si muestra su poder al norte, yo no lo veo; Al sur me vuelvo, y no lo encuentro.

10 З нае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

Mas él conoce mi camino; Me examinará, y saldré como el oro.

11 Н огата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

Mis pies han seguido sus pisadas; Guardé su camino, y no me torcí.

12 О т заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

Del mandamiento de sus labios nunca me separé; Guardé las palabras de su boca más que mi comida.

13 Н о Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

Pero si él determina una cosa, ¿quién lo hará cambiar? Su alma deseó, e hizo.

14 З ащото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

Él, pues, acabará lo que ha determinado hacer de mí; Y muchas cosas como éstas tiene en su mente.

15 З атова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

Por lo cual yo me espanto en su presencia; Cuando lo considero, tiemblo de sólo pensarlo.

16 З ащото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

Dios ha enervado mi corazón, Y me ha turbado el Omnipotente.

17 Т ъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

¿Por qué no fui yo envuelto en las tinieblas, Ni fue cubierto con oscuridad mi rostro?