1 З ащото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

Porque sabemos que si nuestra morada terrestre, este tabernáculo, se deshace, tenemos de Dios un edificio, una casa no hecha con manos, eterna, en los cielos.

2 П онеже в тоя <дом> и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

Porque también gemimos en esta morada, deseando ser revestidos de aquella nuestra habitación celestial;

3 с тига само, облечени <с него>, да не се намерим голи.

si es que somos hallados vestidos, y no desnudos.

4 З ащото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

Porque asimismo los que estamos en este tabernáculo gemimos con pesadumbre, por cuanto no queremos ser desnudados, sino revestidos, para que lo mortal sea absorbido por la vida.

5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог <на това>.

Mas el que nos dispuso para esto mismo es Dios, quien nos ha dado las arras del Espíritu.

6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

Así que vivimos siempre animados, y sabiendo que entretanto que habitamos en el cuerpo, estamos ausentes del Señor

7 ( защото с вярване ходим, а не с виждане).

(porque por fe andamos, no por vista);

8 - <понеже, казвам>, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

pero cobramos ánimo, y preferimos estar ausentes del cuerpo, y habitar en la presencia del Señor.

9 З атова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

Por lo cual también anhelamos, o ausentes o presentes, serle agradables.

10 З ащото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

Porque todos nosotros debemos comparecer ante el tribunal de Cristo, para que cada uno recoja según lo que haya hecho mientras estaba en el cuerpo, sea bueno o sea malo. El ministerio de la reconciliación

11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

Conociendo, pues, el temor del Señor, persuadimos a los hombres; pero a Dios le es manifiesto lo que somos; y espero que también lo sea a vuestras conciencias.

12 С <това> не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

No nos recomendamos, pues, otra vez a vosotros, sino os damos pretexto para gloriaros de nosotros, para que tengáis con qué responder a los que se glorían en las apariencias y no en el corazón.

13 З ащото, ако сме <отишли до> крайности, то е било за Бога; или ако <сега> умерено мъдруваме, то е заради вас.

Porque si estamos locos, es para Dios; y si somos cuerdos, es para vosotros.

14 З ащото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

Porque el amor de Cristo nos apremia, habiendo llegado a esta conclusión: que si uno murió por todos, luego todos murieron;

15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

y por todos murió, para que los que viven, ya no vivan para sí, sino para aquel que murió y resucitó por ellos.

16 З атова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече <така Го> не познаваме.

De manera que nosotros de aquí en adelante a nadie conocemos según la carne; y aun si a Cristo conocimos según la carne, ya no lo conocemos así.

17 З а туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, стана ново.

De modo que si alguno está en Cristo, nueva criatura es; las cosas viejas pasaron; he aquí, todas son hechas nuevas.

18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Христа, и даде на нас да служим за примирение;

Y todo proviene de Dios, quien nos reconcilió consigo mismo por medio de Cristo, y nos dio el ministerio de la reconciliación;

19 с иреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше <на човеците> прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

a saber, que Dios estaba en Cristo reconciliando consigo al mundo, no tomándoles en cuenta a los hombres sus transgresiones, y nos encargó a nosotros la palabra de la reconciliación.

20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим <ви> от Христова страна, примирете се с Бога,

Así que, somos embajadores en nombre de Cristo, como si Dios exhortase por medio de nosotros; os rogamos en nombre de Cristo: Reconciliaos con Dios.

21 К ойто за нас направи грешен {Гръцки: Грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда} пред Бога.

Al que no conoció pecado, por nosotros lo hizo pecado, para que nosotros fuésemos hechos justicia de Dios en él.