1 ( По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

Dice el necio en su corazón: No hay Dios. Se han corrompido, hacen obras abominables; No hay quien haga el bien.

2 Г оспод надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

Jehová miró desde los cielos sobre los hijos de los hombres, Para ver si había alguno sensato, Que buscara a Dios.

3 В сички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

Todos se desviaron, a una se han corrompido; No hay quien haga lo bueno, no hay ni siquiera uno.

4 Б ез разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа?

¿No comprenderán todos los que hacen iniquidad, Que devoran a mi pueblo como si comiesen pan, Y a Jehová no invocan?

5 Т огава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

Allí temblarán de espanto; Porque Dios está con la generación de los justos.

6 П осрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

De los planes del desvalido hacéis burla vosotros. Pero Jehová es su esperanza.

7 Д ано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

¡Oh, quién nos diese que de Sión saliera la salvación de Israel! Cuando Jehová haga volver a los cautivos de su pueblo, Se gozará Jacob, y se alegrará Israel.