1 С лед това <Исус> влезе в Ерихон, и минаваше през града.

Habiendo entrado Jesús en Jericó, iba pasando por la ciudad.

2 И , ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

Y sucedió que un varón llamado Zaqueo, que era un jefe de los cobradores de impuestos, y rico,

3 и скаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

procuraba ver quién era Jesús; pero no podía a causa de la multitud, pues era pequeño de estatura.

4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

Y corriendo delante, subió a un sicómoro para verle; porque estaba a punto de pasar por allí.

5 И сус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

Cuando Jesús llegó a aquel lugar, mirando hacia arriba, le vio, y le dijo: Zaqueo, date prisa, desciende, porque hoy tengo que hospedarme en tu casa.

6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

Entonces él descendió aprisa, y le recibió gozoso.

7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

Al ver esto, todos murmuraban, diciendo: Ha entrado a hospedarse con un hombre pecador.

8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето <от сега> давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам <му> четверократно.

Y Zaqueo, puesto en pie, dijo al Señor: Mira, Señor, voy a dar a los pobres la mitad de mis bienes; y si en algo he defraudado a alguno, se lo devuelvo cuadruplicado.

9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

Jesús le dijo: Hoy ha venido la salvación a esta casa; por cuanto también él es hijo de Abraham.

10 П онеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

Porque el Hijo del Hombre vino a buscar y a salvar lo que se había perdido. Parábola de las diez minas

11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

Oyendo ellos estas cosas, prosiguió Jesús y dijo una parábola, por cuanto estaba cerca de Jerusalén, y ellos pensaban que el reino de Dios iba a manifestarse inmediatamente.

12 З атова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

Dijo, pues: Un hombre noble se fue a un país lejano, para recibir un reino y volver.

13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда.

Y llamando a diez siervos suyos, les dio diez minas, y les dijo: Negociad hasta que venga.

14 Н о неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

Pero sus conciudadanos le aborrecían, y enviaron tras él una embajada, diciendo: No queremos que éste reine sobre nosotros.

15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

Aconteció que vuelto él, después de recibir el reino, mandó llamar ante él a aquellos siervos a los cuales había dado el dinero, para saber lo que había negociado cada uno.

16 Д ойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

Se presentó el primero, diciendo: Señor, tu mina ha producido diez minas más.

17 И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

Él le dijo: Está bien, buen siervo; por cuanto en lo poco has sido fiel, tendrás autoridad sobre diez ciudades.

18 Д ойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

Vino el segundo, diciendo: Señor, tu mina ha producido cinco minas.

19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

Y también a éste dijo: Tú también estarás sobre cinco ciudades.

20 Д ойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

Vino otro, diciendo: Señor, aquí está tu mina, la cual he tenido guardada en un pañuelo;

21 З ащото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

porque tuve miedo de ti, por cuanto eres hombre exigente, que tomas lo que no pusiste, y siegas lo que no sembraste.

22 & lt;Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

Entonces él le dijo: Mal siervo, por tu propia boca te juzgo. Sabías que yo era hombre exigente, que tomo lo que no puse, y que siego lo que no sembré;

23 т огава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

¿por qué, pues, no pusiste mi dinero en el banco, para que al volver yo, lo hubiera recibido con los intereses?

24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

Y dijo a los que estaban presentes: Quitadle la mina, y dádsela al que tiene las diez minas.

25 ( Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

Ellos le dijeron: Señor, ya tiene diez minas.

26 К азвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Pues yo os digo que a todo el que tiene, se le dará; mas al que no tiene, aun lo que tiene se le quitará.

27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

Pero a aquellos mis enemigos que no querían que yo reinase sobre ellos, traedlos acá, y degolladlos delante de mí. La entrada mesiánica en Jerusalén

28 И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

Dicho esto, iba delante, subiendo a Jerusalén.

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:>

Y aconteció que llegando cerca de Betfagé y de Betania, al pie del monte que se llama de los Olivos, envió dos de sus discípulos,

30 И дете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

diciendo: Id a la aldea de enfrente, y al entrar en ella hallaréis un pollino atado, en el cual ningún hombre ha montado jamás; desatadlo, y traedlo.

31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

Y si alguien os pregunta: ¿Por qué lo desatáis?, le responderéis así: Porque el Señor lo necesita.

32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

Fueron los que habían sido enviados, y lo hallaron tal como les había dicho.

33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

Y cuando desataban el pollino, sus dueños les dijeron: ¿Por qué desatáis el pollino?

34 А те казаха: На Господа трябва.

Ellos dijeron: Porque el Señor lo necesita.

35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

Y lo trajeron a Jesús; y habiendo echado sus mantos sobre el pollino, montaron a Jesús encima de él.

36 И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя.

Y mientras él pasaba, tendían sus mantos por el camino.

37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

Cuando llegaban ya cerca de la bajada del monte de los Olivos, toda la multitud de los discípulos comenzó a alabar con alegría a Dios a grandes voces por todas las maravillas que habían visto,

38 Б лагословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

diciendo: ¡Bendito el rey que viene en el nombre del Señor; paz en el cielo, y gloria en las alturas!

39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

Entonces algunos de los fariseos de entre la multitud le dijeron: Maestro, reprende a tus discípulos.

40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

Él, respondiendo, les dijo: Os digo que si éstos callan, las piedras clamarán.

41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

Y cuando llegó cerca, al ver la ciudad, lloró sobre ella,

42 Д а беше знаел ти, да! ти, поне в този ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

diciendo: ¡Si también tú conocieses, y de cierto en este tu día, lo que es para tu paz! Mas ahora está oculto a tus ojos.

43 З ащото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

Porque vendrán días sobre ti, cuando tus enemigos te rodearán con vallado, y te sitiarán, y por todas partes te estrecharán,

44 и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

y te derribarán a tierra, y a tus hijos dentro de ti, y no dejarán en ti piedra sobre piedra, por cuanto no conociste el tiempo de tu visitación. Purificación del templo

45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

Y entrando en el templo, comenzó a echar fuera a todos los que vendían y compraban en él,

46 П исано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

diciéndoles: Escrito está: Mi casa es casa de oración; mas vosotros la habéis hecho cueva de ladrones.

47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

Y enseñaba cada día en el templo; pero los principales sacerdotes, los escribas y los principales del pueblo procuraban matarle.

48 Н о не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

Y no hallaban nada que pudieran hacerle, porque todo el pueblo estaba en suspenso oyéndole.