1 С лед това <Исус> влезе в Ерихон, и минаваше през града.

Habiendo entrado Jesús en Jericó, pasaba por la ciudad.

2 И , ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

Y un hombre llamado Zaqueo, que era jefe de los recaudadores de impuestos y era rico,

3 и скаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

trataba de ver quién era Jesús; pero no podía a causa de la multitud, ya que él era de pequeña estatura.

4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

Y corriendo delante, se subió a un sicómoro para verle, porque Jesús estaba a punto de pasar por allí.

5 И сус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

Cuando Jesús llegó al lugar, miró hacia arriba y le dijo: Zaqueo, date prisa y desciende, porque hoy debo quedarme en tu casa.

6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

Entonces él se apresuró a descender y le recibió con gozo.

7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

Y al ver esto, todos murmuraban, diciendo: Ha ido a hospedarse con un hombre pecador.

8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето <от сега> давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам <му> четверократно.

Y Zaqueo, puesto en pie, dijo al Señor: He aquí, Señor, la mitad de mis bienes daré a los pobres, y si en algo he defraudado a alguno, se lo restituiré cuadruplicado.

9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

Y Jesús le dijo: Hoy ha venido la salvación a esta casa, ya que él también es hijo de Abraham;

10 П онеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

porque el Hijo del Hombre ha venido a buscar y a salvar lo que se había perdido. Parábola de las minas

11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

Estando ellos oyendo estas cosas, continuando Jesús, dijo una parábola, porque El estaba cerca de Jerusalén y ellos pensaban que el reino de Dios iba a aparecer de un momento a otro.

12 З атова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

Por eso dijo: Cierto hombre de familia noble fue a un país lejano a recibir un reino para sí y después volver.

13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда.

Y llamando a diez de sus siervos, les dio diez minas y les dijo: “Negociad con esto hasta que yo regrese.”

14 Н о неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

Pero sus ciudadanos lo odiaban, y enviaron una delegación tras él, diciendo: “No queremos que éste reine sobre nosotros.”

15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

Y sucedió que al regresar él, después de haber recibido el reino, mandó llamar a su presencia a aquellos siervos a los cuales había dado el dinero, para saber lo que habían ganado negociando.

16 Д ойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

Y se presentó el primero, diciendo: “Señor, tu mina ha producido diez minas más.”

17 И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

Y él le dijo: “Bien hecho, buen siervo, puesto que has sido fiel en lo muy poco, ten autoridad sobre diez ciudades.”

18 Д ойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

Entonces vino el segundo, diciendo: “Tu mina, señor, ha producido cinco minas.”

19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

Y dijo también a éste: “Y tú vas a estar sobre cinco ciudades.”

20 Д ойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

Y vino otro, diciendo: “Señor, aquí está tu mina, que he tenido guardada en un pañuelo;

21 З ащото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

pues te tenía miedo, porque eres un hombre exigente, que recoges lo que no depositaste y siegas lo que no sembraste.”

22 & lt;Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

El le contestó: “Siervo inútil, por tus propias palabras te voy a juzgar. ¿Sabías que yo soy un hombre exigente, que recojo lo que no deposité y siego lo que no sembré?

23 т огава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

“Entonces, ¿por qué no pusiste mi dinero en el banco, y al volver yo, lo hubiera recibido con los intereses?”

24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

Y dijo a los que estaban presentes: “Quitadle la mina y dád sela al que tiene las diez minas.”

25 ( Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

Y ellos le dijeron: “Señor, él ya tiene diez minas.”

26 К азвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Os digo, que a cualquiera que tiene, más le será dado, pero al que no tiene, aun lo que tiene se le quitará.

27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

Pero a estos mis enemigos, que no querían que reinara sobre ellos, traedlos acá y matadlos delante de mí. La entrada triunfal

28 И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

Habiendo dicho esto, iba delante, subiendo hacia Jerusalén.

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:>

Y aconteció que cuando se acercó a Betfagé y a Betania, cerca del monte que se llama de los Olivos, envió a dos de los discípulos,

30 И дете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

diciendo: Id a la aldea que está enfrente, en la cual, al entrar, encontraréis un pollino atado sobre el cual nunca se ha montado nadie; desatadlo y traed lo.

31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

Y si alguien os pregunta: “¿Por qué lo desatáis?”, de esta manera hablaréis: “Porque el Señor lo necesita.”

32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

Entonces los enviados fueron y lo encontraron como El les había dicho.

33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

Mientras desataban el pollino, sus dueños les dijeron: ¿Por qué desatáis el pollino?

34 А те казаха: На Господа трябва.

Y ellos respondieron: Porque el Señor lo necesita.

35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

Y lo trajeron a Jesús, y echando sus mantos sobre el pollino, pusieron a Jesús sobre él.

36 И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя.

Y mientras El iba avanzando, tendían sus mantos por el camino.

37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

Cuando ya se acercaba, junto a la bajada del monte de los Olivos, toda la multitud de los discípulos, regocijándose, comenzó a alabar a Dios a gran voz por todas las maravillas que habían visto,

38 Б лагословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

diciendo: ¡ Bendito el Rey que viene en el nombre del Señor! ¡Paz en el cielo y gloria en las alturas!

39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

Entonces algunos de los fariseos de entre la multitud le dijeron: Maestro, reprende a tus discípulos.

40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

Respondiendo El, dijo: Os digo que si éstos callan, las piedras clamarán. Jesús llora sobre Jerusalén

41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

Cuando se acercó, al ver la ciudad, lloró sobre ella,

42 Д а беше знаел ти, да! ти, поне в този ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

diciendo: ¡Si tú también hubieras sabido en este día lo que conduce a la paz! Pero ahora está oculto a tus ojos.

43 З ащото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

Porque sobre ti vendrán días, cuando tus enemigos echarán terraplén delante de ti, te sitiarán y te acosarán por todas partes.

44 и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

Y te derribarán a tierra, y a tus hijos dentro de ti, y no dejarán en ti piedra sobre piedra, porque no conociste el tiempo de tu visitación. Jesús echa a los mercaderes del templo

45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

Y entrando en el templo, comenzó a echar fuera a los que vendían,

46 П исано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

diciéndoles: Escrito está: “Y mi casa sera casa de oracion ”, pero vosotros la habéis hecho cueva de ladrones. Jesús enseña en el templo

47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

Y enseñaba diariamente en el templo, pero los principales sacerdotes, los escribas y los más prominentes del pueblo procuraban matarle;

48 Н о не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

y no encontraban la manera de hacerlo, porque todo el pueblo estaba pendiente de El, escuchándole.