1 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -

Acuérdate, pues, de tu Creador en los días de tu juventud, antes que vengan los días malos, y se acerquen los años en que digas: No tengo en ellos placer;

2 П реди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

antes que se oscurezcan el sol y la luz, la luna y las estrellas, y las nubes vuelvan tras la lluvia;

3 К огато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

el día cuando tiemblen los guardas de la casa y los fuertes se encorven, las que muelen estén ociosas porque son pocas, y se nublen los que miran por las ventanas;

4 & lt;Когато> вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане <човек>, И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;

cuando se cierren las puertas de la calle por ser bajo el sonido del molino, y se levante uno al canto del ave, y todas las hijas del canto sean abatidas;

5 О ще когато ще се боят от <всичко>, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -

cuando también teman a la altura y a los terrores en el camino, y florezca el almendro, se arrastre la langosta y la alcaparra pierda su efecto; porque el hombre va a su morada eterna mientras los del duelo andan por la calle.

6 П реди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

Acuérdate de El antes que se rompa el hilo de plata, se quiebre el cuenco de oro, se rompa el cántaro junto a la fuente, y se haga pedazos la rueda junto al pozo;

7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.

entonces volverá el polvo a la tierra como lo que era, y el espíritu volverá a Dios que lo dio.

8 С уета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

Vanidad de vanidades, dice el Predicador, todo es vanidad. Conclusión

9 И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

El Predicador, además de ser sabio, enseñó también sabiduría al pueblo; y ponderó, investigó y compuso muchos proverbios.

10 П роповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

El Predicador trató de encontrar palabras agradables, y de escribir correctamente palabras de verdad.

11 Д умите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са< думите на> събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

Las palabras de los sabios son como aguijones, y como clavos bien clavados las de los maestros de colecciones, dadas por un Pastor.

12 А колкото за <нещо> повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

Pero además de esto, hijo mío, estate prevenido: el hacer muchos libros no tiene fin, y demasiada dedicación a ellos es fatiga del cuerpo.

13 Н ека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};

La conclusión, cuando todo se ha oído, es ésta: teme a Dios y guarda sus mandamientos, porque esto concierne a toda persona.

14 З ащото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.

Porque Dios traerá toda obra a juicio, junto con todo lo oculto, sea bueno o sea malo.