1 Н аложеното за долината на видението <пророчество:> Що ти е сега Ти си се качил цял на къщните покриви,

Profecía sobre el valle de la visión. ¿Qué te pasa ahora, que has subido toda tú a los terrados ?

2 О ти, пълен с викове, Шумни граде, весели граде? Убитите ти не се убиха с нож, Нито умряха в бой.

Tú, llena de bulla, ciudad alborotada, ciudad divertida; tus muertos no fueron muertos a espada, tampoco murieron en batalla.

3 В сичките ти първенци побягнаха заедно, Вързани бидоха от стрелците; Всички твои, които се намериха, Надалеч побягнали, бидоха вързани заедно.

Todos tus gobernantes han huido juntos, sin arco han sido capturados; todos los tuyos que hallaron fueron capturados a una, aunque habían huido lejos.

4 З атова рекох: Отвърнете се от мене; ще плача горко; Не се трудете да ме утешавате За опустошението на дъщерята на людете ми.

Por tanto digo: Apartad de mí la mirada, dejadme llorar amargamente; no tratéis de consolarme por la destrucción de la hija de mi pueblo.

5 З ащото в долината на видението Е ден на поражение и тъпчене И недоумение от Господа Бога на Силите, - <Ден> на събаряне стените, и на викане към планините.

Pues hay un día de pánico, servidumbre y confusión de parte del Señor, Dios de los ejércitos, en el valle de la visión, un derribar de murallas y un clamor al monte.

6 И Елам взе тула, С полкове войници и конници, И Кир откри щита.

Elam tomó la aljaba con carros, infantería, y jinetes, y Kir desnudó el escudo.

7 И когато отбраните ти долини се напълниха с колесници, И конниците се опълчиха при портата,

Tus mejores valles estaban llenos de carros, y los jinetes tomaron posiciones a la puerta.

8 И той дигна покривалото на Юда, То в оня ден ти обърна погледа си към оръжията в къщата лес.

Entonces cayó la defensa de Judá. Confiasteis aquel día en las armas de la casa del bosque,

9 И като видяхте, че проломите на Давидовия град са много, Събрахте водите на долния водоем,

y visteis que eran muchas las brechas en la muralla de la ciudad de David, y recogisteis las aguas del estanque inferior.

10 Т а, като изброихте къщите на Ерусалим И развалихте къщите, за да укрепите стената,

Entonces contasteis las casas de Jerusalén, y derribasteis casas para fortificar la muralla.

11 Н аправихте и между двете стени <нов> водоем За водата на стария водоем; Но не погледнахте към Онзи, Който стори това, Нито дадохте внимание на Този Който го бе приготвил отдавна.

Hicisteis un depósito entre las dos murallas para las aguas del estanque viejo. Pero no confiasteis en el que lo hizo, ni considerasteis al que hace mucho tiempo lo planeó.

12 В оня ден Господ Иеова на Силите <Ви> призова на плач и на жалеене, На обръсване главата и на опасване с вретище;

Por eso aquel día, el Señor, Dios de los ejércitos, os llamó a llanto y a lamento, a rapar la cabeza y a vestir de cilicio.

13 Н о, ето радост и веселие, Колене говеда и колене овце, Ядене месо и пиене вино! <И казват>: Да ядем и да пием, Защото утре ще умрем.

Sin embargo hay gozo y alegría, matanza de bueyes y degüello de ovejas; comiendo carne y bebiendo vino, dicen: Comamos y bebamos, que mañana moriremos.

14 Т огава от Господа на Силите откри се в ушите му <туй:> Наистина това беззаконие няма да се очисти от вас докле умрете, Казва Господ Иеова на Силите.

Pero el Señor de los ejércitos me reveló al oído: Ciertamente esta iniquidad no os será perdonada hasta que muráis —dice el Señor, Dios de los ejércitos.

15 Т ака казва Господ Иеова на Силите: Иди, влез при тоя настойник, При домоуправителя Шевна <и речи:>

Así dice el Señor, Dios de los ejércitos: Anda, ve a ese mayordomo, a Sebna, que está encargado de la casa real, y dile:

16 Щ о правиш тук? и кого имаш тук <свой>? Та изсичаш тук гроб за себе си, - Правиш си гроб на високо, Изсичаш си в камъка обиталище!

“¿Qué es tuyo aquí, y a quién tienes aquí, que te has labrado aquí un sepulcro, como el que labra en alto un sepulcro, como el que esculpe una morada para sí en la peña ?

17 Е то, Господ като силен мъж ще те захвърли, Да, като те улови здраво,

“He aquí, oh hombre, el Señor te arrojará con violencia; te asirá firmemente,

18 Щ е те навие и ще те метне като топка В широка земя; Там ще умреш, и там <наместо> славните ти колесници, <Ще има> срама на дома на господаря ти.

te enrollará bien como una pelota, y te lanzará a una tierra muy espaciosa. Allí morirás y allí quedarán tus magníficos carros, oh tú, vergüenza de la casa de tu Señor.”

19 Щ е те оттласна от чина ти, И от положението ти ще те свалят.

Te depondré de tu cargo, y te derribaré de tu puesto.

20 В оня ден ще извикаш слугата си Елиакима Хелкиевия син,

Y sucederá en aquel día, que llamaré a mi siervo Eliaquim, hijo de Hilcías,

21 И като го облека с твоето облекло И го стегна с твоя пояс Ще предам властта ти в неговата ръка, И той ще бъде един баща на ерусалимските жители И на Юдовия дом.

lo vestiré con tu túnica, con tu cinturón lo ceñiré, tu autoridad pondré en su mano, y llegará a ser un padre para los habitantes de Jerusalén y para la casa de Judá.

22 И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; Той ще отваря, и никой няма да затваря, И ще затваря и никой няма да отваря;

Entonces pondré la llave de la casa de David sobre su hombro; cuando él abra, nadie cerrará, cuando él cierre, nadie abrirá.

23 И ще го закрепя като гвоздей на твърдо място; И той ще бъде славен престол на бащиния си дом;

Lo clavaré como clavija en lugar seguro, y será un trono de gloria para la casa de su padre.

24 И на него ще окачат всичката слава на бащиния му дом, - Чадата и внуците, Всичките малки съдове, От съдове като чаши До всичките съдове като мехове.

Y colgarán de él toda la gloria de la casa de su padre, descendencia y prole, todas las vasijas menores, desde los tazones hasta los cántaros.

25 В оня ден, казва Господ на Силите, Закрепеният на твърдо място гвоздей ще ослабва, И ще се счупи, и ще падне, И товарът, който <висеше> на него, ще се срине; Защото Господ е изговорил това.

En aquel día —declara el Señor de los ejércitos— la clavija clavada en un lugar firme se aflojará, se quebrará y caerá, y la carga colgada de ella será destruida, porque el Señor ha hablado.