1 ( По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

Bendito sea el Señor, mi roca, que adiestra mis manos para la guerra, y mis dedos para la batalla.

2 & lt;Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

Misericordia mía y fortaleza mía, mi baluarte y mi libertador, escudo mío en quien me he refugiado, el que sujeta a mi pueblo debajo de mí.

3 Г осподи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

Oh Señor, ¿qué es el hombre para que tú lo tengas en cuenta, o el hijo del hombre para que pienses en él?

4 Ч овек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

El hombre es semejante a un soplo; sus días son como una sombra que pasa.

5 Г осподи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

Oh Señor, inclina tus cielos y desciende; toca los montes para que humeen.

6 З астрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

Despide relámpagos y dispérsalos; lanza tus flechas y confúndelos.

7 П ростри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

Extiende tu mano desde lo alto; rescátame y líbrame de las muchas aguas, de la mano de extranjeros

8 Ч иито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,

cuya boca habla falsedad y cuya diestra es diestra de mentira.

9 Б оже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

Oh Dios, un cántico nuevo te cantaré; con arpa de diez cuerdas cantaré alabanzas a ti,

10 К ойто даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

el que da la victoria a los reyes, el que rescata a David su siervo de espada maligna.

11 И збави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

Rescátame y líbrame de la mano de extranjeros, cuya boca habla falsedad, y cuya diestra es diestra de mentira.

12 К огато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

Sean nuestros hijos en su juventud como plantíos florecientes, y nuestras hijas como columnas de esquinas labradas como las de un palacio.

13 & lt;Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

Estén llenos nuestros graneros, suministrando toda clase de sustento, y nuestros rebaños produzcan miles y diez miles en nuestros campos.

14 & lt;Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

Esté cargado nuestro ganado, sin fracasos y sin pérdida, y no haya gritos en nuestras calles.

15 & lt;Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!

Bienaventurado el pueblo a quien así le sucede; bienaventurado el pueblo cuyo Dios es el Señor.