1 ( По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

Bendito seja o Senhor, minha rocha, que adestra as minhas mãos para a peleja e os meus dedos para a guerra;

2 & lt;Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

meu refúgio e minha fortaleza, meu alto retiro e meu e meu libertador, escudo meu, em quem me refugio; ele é quem me sujeita o meu povo.

3 Г осподи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

Ó Senhor, que é o homem, para que tomes conhecimento dele, e o filho do homem, para que o consideres?

4 Ч овек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

O homem é semelhante a um sopro; os seus dias são como a sombra que passa.

5 Г осподи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

Abaixa, ó Senhor, o teu céu, e desce! Toca os montes, para que fumeguem!

6 З астрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

Arremessa os teus raios, e dissipa-os; envia as tuas flechas, e desbarata-os!

7 П ростри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

Estende as tuas mãos desde o alto; livra-me, e arrebata-me das poderosas águas e da mão do estrangeiro,

8 Ч иито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,

cuja boca fala vaidade, e cuja mão direita é a destra da falsidade.

9 Б оже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

A ti, ó Deus, cantarei um cântico novo; com a harpa de dez cordas te cantarei louvores,

10 К ойто даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

sim, a ti que dás a vitória aos reis, e que livras da espada maligna a teu servo Davi.

11 И збави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

Livra-me, e tira-me da mão do estrangeiro, cuja boca fala mentiras, e cuja mão direita é a destra da falsidade.

12 К огато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

Sejam os nossos filhos, na sua mocidade, como plantas bem desenvolvidas, e as nossas filhas como pedras angulares lavradas, como as de um palácio.

13 & lt;Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

Estejam repletos os nossos celeiros, fornecendo toda sorte de provisões; as nossas ovelhas produzam a milhares e a dezenas de milhares em nosos campos;

14 & lt;Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

os nossos bois levem ricas cargas; e não haja assaltos, nem sortidas, nem clamores em nossas ruas!

15 & lt;Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!

Bem-aventurado o povo a quem assim sucede! Bem-aventurado o povo cujo Deus é o Senhor.