1 Г осподното слово, което дойде към Иоила Фатуилевия син:

Palavra do Senhor, que foi dirigida a Joel, filho de Petuel.

2 С лушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е <такова нещо> във вашите дни Или в дните на бащите ви?

Ouvi isto, vós anciãos, e escutai, todos os moradores da terra: Aconteceu isto em vossos dias, ou nos dias de vossos pais?

3 Р азкажете това на чадата си, И чадата ви <нека го разкажат> на своите чада, И техните чада на друго поколение.

Fazei sobre isto uma narração a vossos filhos, e vossos filhos a transmitam a seus filhos, e os filhos destes ã geração seguinte.

4 К аквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът; И каквото остави изедникът, изпояде го пръгът.

O que a locusta cortadora deixou, a voadora o comeu; e o que a voadora deixou, a devoradora o comeu; e o que a devoradora deixou, a destruidora o comeu.

5 И зтрезнейте, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.

Despertai, bêbedos, e chorai; gemei, todos os que bebeis vinho, por causa do mosto; porque tirado é da vossa boca.

6 П онеже на земята Ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.

Porque sobre a minha terra é vinda uma nação poderosa e inumerável. os seus dentes são dentes de leão, e têm queixadas de uma leoa.

7 О пустоши лозата Ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.

Fez da minha vide uma assolação, e tirou a casca ã minha figueira; despiu-a toda, e a lançou por terra; os seus sarmentos se embranqueceram.

8 П лачи като <сгодена> девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

Lamenta como a virgem que está cingida de saco, pelo marido da sua mocidade.

9 Х лебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят

Está cortada da casa do Senhor a oferta de cereais e a libação; os sacerdotes, ministros do Senhor, estão entristecidos.

10 З апустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,

O campo está assolado, e a terra chora; porque o trigo está destruído, o mosto se secou, o azeite falta.

11 П осрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.

Envergonhai-vos, lavradores, uivai, vinhateiros, sobre o trigo e a cevada; porque a colheita do campo pereceu.

12 Л озата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, палмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.

A vide se secou, a figueira se murchou; a romeira também, e a palmeira e a macieira, sim, todas as árvores do campo se secaram; e a alegria esmoreceu entre os filhos dos homens.

13 О пашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.

Cingi-vos de saco e lamentai-vos, sacerdotes; uivai, ministros do altar; entrai e passai a noite vestidos de saco, ministros do meu Deus; porque foi cortada da casa do vosso Deus a oferta de cereais e a libação.

14 О светете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

Santificai um jejum, convocai uma assembléia solene, congregai os anciãos, e todos os moradores da terra, na casa do Senhor vosso Deus, e clamai ao Senhor.

15 У ви за <оня> ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.

Ai do dia! pois o dia do senhor está perto, e vem como assolação da parte do Todo-Poderoso.

16 Н е отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?

Porventura não está cortado o mantimento de diante de nossos olhos? a alegria e o regozijo da casa do nosso Deus?

17 С емената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.

A semente mirrou debaixo dos seus torrões; os celeiros estão desolados, os armazéns arruinados; porque falharam os cereais.

18 К ак пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овце

Como geme o gado! As manadas de vacas estão confusas, porque não têm pasto; também os rebanhos de ovelhas estão desolados.

19 Г осподи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И пламъкът изпогори всичките полски дървета.

A ti clamo, ó Senhor; porque o fogo consumiu os pastos do deserto, e a chama abrasou todas as árvores do campo.

20 Д аже и полските животни задъхвайки <поглеждат> към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.

Até os animais do campo suspiram por ti; porque as correntes d'água se secaram, e o fogo consumiu os pastos do deserto.