1 ( По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

Contende, Senhor, com aqueles que contendem comigo; combate contra os que me combatem.

2 В земи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

Pega do escudo e do pavês, e levanta-te em meu socorro.

3 И зтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

Tira da lança e do dardo contra os que me perseguem. Dize ã minha alma: Eu sou a tua salvação.

4 Н ека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

Sejam envergonhados e confundidos os que buscam a minha vida; voltem atrás e se confudam os que contra mim intentam o mal.

5 Н ека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

Sejam como a moinha diante do vento, e o anjo do Senhor os faça fugir.

6 Н ека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

Seja o seu caminho tenebroso e escorregadio, e o anjo do Senhor os persiga.

7 З ащото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.

Pois sem causa me armaram ocultamente um laço; sem razão cavaram uma cova para a minha vida.

8 Д а дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

Sobrevenha-lhes inesperadamente a destruição, e prenda-os o laço que ocultaram; caiam eles nessa mesma destruição.

9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

Então minha alma se regozijará no Senhor; exultará na sua salvação.

10 В сичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

Todos os meus ossos dirão: Ó Senhor, quem é como tu, que livras o fraco daquele que é mais forte do que ele? sim, o pobre e o necessitado, daquele que o rouba.

11 Н есправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>

Levantam-se testemunhas maliciosas; interrogam-me sobre coisas que eu ignoro.

12 В ъздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.

Tornam-me o mal pelo bem, causando-me luto na alma.

13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>

Mas, quanto a mim, estando eles enfermos, vestia-me de cilício, humilhava-me com o jejum, e orava de cabeça sobre o peito.

14 О бхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

Portava-me como o faria por meu amigo ou meu irmão; eu andava encurvado e lamentando-me, como quem chora por sua mãe.

15 Н о когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.

Mas, quando eu tropeçava, eles se alegravam e se congregavam; congregavam-se contra mim, homens miseráveis que eu não conhecia; difamavam-me sem cessar.

16 К ато нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

Como hipócritas zombadores nas festas, rangiam os dentes contra mim.

17 Г осподи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.

Ó Senhor, até quando contemplarás isto? Livra-me das suas violências; salva a minha vida dos leões!

18 А з ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

Então te darei graças na grande assembléia; entre muitíssimo povo te louvarei.

19 Д а не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

Não se alegrem sobre mim os que são meus inimigos sem razão, nem pisquem os olhos aqueles que me odeiam sem causa.

20 З ащото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

Pois não falaram de paz, antes inventam contra os quietos da terra palavras enganosas.

21 Д а! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

Escancararam contra mim a sua boca, e dizem: Ah! Ah! os nossos olhos o viram.

22 Т и си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

Tu, Senhor, o viste, não te cales; Senhor, não te alongues de mim.

23 С тани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

Acorda e desperta para o meu julgamento, para a minha causa, Deus meu, e Senhor meu.

24 С ъди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

Justifica-me segundo a tua justiça, Senhor Deus meu, e não se regozijem eles sobre mim.

25 Д а не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.

Não digam em seu coração: Eia! cumpriu-se o nosso desejo! Não digam: Nós o havemos devorado.

26 Д а се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

Envergonhem-se e confundam-se ã uma os que se alegram com o meu mal; vistam-se de vergonha e de confusão os que se engrandecem contra mim.

27 Д а възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

Bradem de júbilo e se alegrem os que desejam a minha justificação, e digam a minha justificação, e digam continuamente: Seja engrandecido o Senhor, que se deleita na prosperidade do seu servo.

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.

Então a minha língua falará da tua justiça e do teu louvor o dia todo.