1 ( По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

Das profundezas clamo a ti, ó Senhor.

2 Г осподи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

Senhor, escuta a minha voz; estejam os teus ouvidos atentos ã voz das minhas súplicas.

3 А ко би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

Se tu, Senhor, observares as iniqüidades, Senhor, quem subsistirá?

4 П ри Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

Mas contigo está o perdão, para que sejas temido.

5 Ч акам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

Aguardo ao Senhor; a minha alma o aguarda, e espero na sua palavra.

6 Д ушата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.

A minha alma anseia pelo Senhor, mais do que os guardas pelo romper da manhã, sim, mais do que os guardas pela manhã.

7 Н ека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

Espera, ó Israel, no Senhor! pois com o Senhor há benignidade, e com ele há copiosa redenção;

8 И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.

e ele remirá a Israel de todas as suas iniqüidades.