1 ( По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

¡Bendito seas, Señor, mi roca! Tú me entrenas para la batalla; fortaleces mis manos para el combate.

2 & lt;Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

Tú eres mi castillo de misericordia, mi fortaleza, mi libertador; eres mi escudo, y en ti me refugio; ¡tú haces que los pueblos se sometan a mí!

3 Г осподи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

Señor, ¿qué son los mortales para que te preocupes por ellos? ¿Qué son los seres humanos para que los tome en cuenta?

4 Ч овек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

Los mortales son una ilusión pasajera; su vida pasa como una sombra.

5 Г осподи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

Señor, inclina los cielos y desciende; toca los montes y hazlos humear.

6 З астрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

Dispersa con tus relámpagos a mis enemigos, lanza contra ellos tus dardos de fuego, y confúndelos;

7 П ростри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

extiende tu mano desde las alturas, y rescátame del mar, porque me ahogo; líbrame del poder de esos extraños

8 Ч иито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,

cuya boca dice cosas sin sentido y cuyo poder es un poder falso.

9 Б оже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

Señor, voy a dedicarte un canto nuevo; lo cantaré al son del arpa y del salterio.

10 К ойто даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

Tú eres quien da la victoria a los reyes; tú libras de la espada a tu siervo David.

11 И збави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

¡Rescátame! ¡Líbrame del poder de gente extraña, cuya boca dice cosas sin sentido y cuyo poder es un poder falso.

12 К огато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

Que nuestros hijos, en su juventud, crezcan como plantas vigorosas. Que nuestra hijas sean hermosas como las columnas labradas de un palacio.

13 & lt;Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

Que nuestros graneros se llenen y rebosen con toda clase de grano. Que nuestros ganados en el campo se multipliquen por cientos y miles.

14 & lt;Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

Que nuestros bueyes resistan el trabajo. Que no nos tomen por asalto ni nos lleven cautivos, ni haya pánico en nuestras calles.

15 & lt;Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!

¡Dichoso el pueblo que tiene todo esto! ¡Dichoso el pueblo cuyo Dios es el Señor!