1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

Pero un hombre que se llamaba Ananías, junto con Safira, su mujer, vendió un terreno

2 и задържа <нещо> от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

y, con el consentimiento de ella, sustrajo algo del dinero que recibió; así que llevó sólo una parte y la entregó a los apóstoles.

3 А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

Entonces Pedro le dijo: «Ananías, ¿por qué le permitiste a Satanás que entrara en ti para mentirle al Espíritu Santo y sustraer parte de tu dinero?

4 Д огдето стоеше <непродадена> не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли <парите> в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

¿Acaso el terreno no era tuyo? Y, si lo vendías, ¿acaso no era tuyo el dinero? ¿Por qué decidiste hacer esto? No les has mentido a los hombres, sino a Dios.»

5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

Al oír Ananías estas palabras, cayó muerto. Y a todos los que se enteraron les entró mucho miedo.

6 И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.

Entonces los jóvenes se levantaron, lo envolvieron, lo sacaron y lo sepultaron.

7 И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

Como tres horas más tarde, entró su mujer sin saber lo que había sucedido.

8 И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

Y Pedro le dijo: «Dime: ¿vendieron ustedes el terreno en ese precio?» Y ella respondió: «Sí, en ese precio.»

9 А Петър <й рече>: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

Pedro le dijo entonces: «¿Por qué se pusieron de acuerdo para poner a prueba al Espíritu del Señor? ¡Mira!, aquí vienen los que fueron a sepultar a tu marido, y ellos te sacarán también a ti.»

10 И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.

Al instante, ella cayó muerta a los pies de Pedro, y cuando entraron los jóvenes y la hallaron muerta, la sacaron y la sepultaron junto a su marido.

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

Esto hizo que toda la iglesia y todos los que supieron esto se llenaran de mucho miedo. Señales y maravillas en abundancia

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

Dios hacía muchas señales y prodigios entre el pueblo por medio de los apóstoles, y todos ellos se reunían sin falta en el pórtico de Salomón.

13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

Ninguno del pueblo se atrevía a juntarse con ellos, aunque el pueblo los elogiaba mucho.

14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

Los hombres y mujeres que creían en el Señor iban aumentando en número,

15 т ака щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

y en sus camas y lechos sacaban a los enfermos a la calle, para que al pasar Pedro por lo menos su sombra cayera sobre alguno de ellos.

16 С ъбираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

Aun de las ciudades vecinas venían muchos a Jerusalén, y traían a sus enfermos y a los atormentados por espíritus inmundos, y todos eran sanados. Pedro y Juan son perseguidos

17 Т огава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

El sumo sacerdote y todos los que estaban de su parte, es decir, los de la secta de los saduceos, reaccionaron llenos de celos

18 т уриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

y aprehendieron a los apóstoles y los echaron a la cárcel del pueblo.

19 Н о ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

Pero en la noche un ángel del Señor llegó y abrió las puertas de la cárcel. Cuando ellos salieron, el ángel les dijo:

20 И дете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

«Vayan al templo y anuncien al pueblo todas las enseñanzas acerca de esta vida.»

21 Т е, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>.

Luego de oír esto, entraron en el templo por la mañana y se pusieron a enseñar. Mientras tanto, el sumo sacerdote y los que estaban de su parte se reunieron para convocar al concilio y a todos los ancianos del pueblo de Israel, y al mismo tiempo mandaron traer de la cárcel a los apóstoles;

22 Н о служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

pero como al llegar los alguaciles no los encontraron, regresaron y dijeron:

23 Т ъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

«Cuando llegamos a la cárcel, ésta tenía todos los candados puestos y los guardias estaban afuera, frente a las puertas; pero al abrir la cárcel, vimos que allí adentro no había nadie.»

24 А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това.

Al oír esto, el sumo sacerdote, el jefe de la guardia del templo y los principales sacerdotes no lograban entender en qué pararía todo esto.

25 Н о дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

Pero llegó otro y les dijo: «Escuchen: los hombres que ustedes metieron a la cárcel, están ahora en el templo, impartiendo enseñanzas al pueblo.»

26 Т огава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

Entonces el jefe de la guardia se fue con los alguaciles y los aprehendió, aunque sin violencia, porque temían que el pueblo los apedreara.

27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

Cuando los llevaron y los presentaron ante el concilio, el sumo sacerdote les dijo:

28 С трого ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

«¿Acaso no les dimos órdenes estrictas de no enseñar en ese nombre? Ahora han llenado a Jerusalén de su doctrina, y quieren culparnos de la muerte de ese hombre.»

29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

Pedro y los apóstoles respondieron: «Es necesario obedecer a Dios antes que a los hombres.

30 Б ог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.

El Dios de nuestros antepasados resucitó a Jesús, el mismo al que ustedes mataron y colgaron de un madero.

31 Н его Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

Pero Dios, por su poder, lo ha exaltado y sentado a su derecha como Príncipe y Salvador, dando a Israel la oportunidad de arrepentirse y de que sean perdonados sus pecados.

32 И ние сме свидетели за тия неща, <както е> и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

De esto somos testigos nosotros, y también el Espíritu Santo, que Dios ha dado a quienes lo obedecen.»

33 А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият.

Al oír esto, ellos se enfurecieron tanto que querían matarlos.

34 Н о един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

Entonces Gamaliel, un fariseo que era doctor de la ley y a quien todo el pueblo respetaba, se levantó ante el concilio y ordenó que sacaran por un momento a los apóstoles;

35 и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

luego dijo: «Varones israelitas, piensen bien en lo que van a hacer con estos hombres.

36 З ащото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

Hace ya algún tiempo, se levantó Teudas, quien se jactaba de ser alguien, y logró que se le uniera un grupo como de cuatrocientos hombres; pero lo mataron, y todos los que lo seguían fueron dispersados y exterminados.

37 С лед него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си <някои от> людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

Después, cuando se hizo el censo, se levantó Judas el galileo y logró que muchos del pueblo lo siguieran. Pero también lo mataron, y todos los que lo seguían fueron dispersados.

38 И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

Por eso les digo ahora: Olvídense de estos hombres. Déjenlos. Porque si esto que hacen es de carácter humano, se desvanecerá;

39 н о ако е от Бога, не ще можете го повали. <Пазете се> да не би да се намерите и богопротивници.

pero si es de Dios, no lo podrán destruir. ¡No vaya a ser que ustedes se encuentren luchando contra Dios!» Todos estuvieron de acuerdo con él,

40 И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

así que llamaron a los apóstoles y, después de azotarlos, les advirtieron que no siguieran hablando en el nombre de Jesús y los pusieron en libertad.

41 А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за <Исусовото> име.

Los apóstoles salieron del concilio felices de haber sido dignos de sufrir por causa del Nombre.

42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

Y todos los días, no dejaban de enseñar y de anunciar en el templo y por las casas las buenas noticias acerca de Cristo Jesús.