1 ( По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.

Señor, yo confío en ti; no permitas nunca que sea yo avergonzado. ¡Ponme a salvo, pues tú eres justo!

2 П риклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

¡Inclínate a escucharme! ¡Ven pronto en mi ayuda! ¡Sé tú mi roca fuerte, la fortaleza que me salve!

3 З ащото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

Ciertamente, tú eres mi roca y mi castillo; guíame; encamíname por causa de tu nombre.

4 И змъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.

Sácame de la red que me han tendido, pues tú eres mi refugio.

5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.

En tus manos encomiendo mi espíritu; ¡ponme a salvo, Señor, Dios de la verdad!

6 М разя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,

Señor, yo confío en ti, pero odio a los que adoran ídolos huecos.

7 Щ е се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,

Yo me lleno de alegría por tu misericordia, pues tú has tomado en cuenta mi aflicción y conoces las angustias de mi alma.

8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.

No me has puesto en manos de mi adversario; más bien, me has plantado en lugares amplios.

9 С мили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.

Ten misericordia de mí, Señor, porque estoy muy angustiado. Mis ojos se consumen de tristeza, lo mismo que mi alma y todo mi ser.

10 З ащото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.

Mi vida se va consumiendo de dolor; mis años transcurren en medio de suspiros. La maldad acaba con mis fuerzas, y hasta mis huesos se van debilitando.

11 Н а всичките си противници станах <за> укор, А най-вече на ближните си, И <за> плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

Todos mis enemigos se burlan de mí, y más aún mis vecinos; ¡soy el hazmerreír de mis conocidos! Los que me ven en la calle, huyen de mí.

12 К ато някой умрял бидох забравен от сърцето <на всичките; >Станах като счупен съд;

Me han olvidado, como a los muertos; hasta parezco una vasija hecha pedazos.

13 З ащото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.

Puedo oír cómo muchos me calumnian: «¡Hay terror por todas partes!», y mientras tanto, todos conspiran contra mí y hacen planes para matarme. ¡Sólo piensan quitarme la vida!

14 Н о аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.

Señor, yo confío en ti, y declaro que tú eres mi Dios.

15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.

Mi vida está en tus manos; ¡líbrame de mis enemigos y perseguidores!

16 Н аправи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.

¡Haz brillar tu rostro sobre este siervo tuyo! ¡Sálvame, por tu misericordia!

17 Г осподи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.

Señor, no permitas que sea yo avergonzado, porque a ti te he invocado. ¡Que sean avergonzados los impíos! ¡Que enmudezcan en el sepulcro!

18 Н ека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

¡Que sean silenciados los labios mentirosos, esos que hablan mal del hombre honrado y lo tratan con soberbia y desprecio!

19 К олко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, <И> която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

¡Cuán grande es tu bondad, la cual reservas para los que en ti confían! ¡Delante de todos la manifiestas a los que en ti buscan refugio!

20 Щ е ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

En lo más recóndito de tu presencia los pones a salvo de la maldad humana; les das refugio en tu tabernáculo; ¡los pones a salvo de las malas lenguas!

21 Б лагословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

¡Bendito seas, Señor! ¡Grande ha sido tu misericordia por mí! ¡Me pusiste en una ciudad fortificada!

22 А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

En mi angustia llegué a pensar que me habías apartado de tu vista, pero tú escuchaste mi voz suplicante en el momento en que a ti clamé.

23 В ъзлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

Ustedes, fieles del Señor, ¡ámenlo! El Señor cuida de quienes le son fieles, pero a los que actúan guiados por la soberbia les da el castigo que merecen.

24 Д ерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.

Ustedes, los que esperan en el Señor, ¡esfuércense, y cobren ánimo!