1 П ритчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.

Los proverbios de Salomón. El hijo sabio alegra a su padre; el hijo necio entristece a su madre.

2 С ъкровища <придобити> с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.

Las riquezas malvadas no son de provecho, pero la justicia libra de la muerte.

3 Г оспод не ще остави да гладува душата на праведния; Но отхвърля злобното желание на нечестивите.

El Señor no deja que el justo pase hambre, pero rechaza la iniquidad de los impíos.

4 Л енивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.

Las manos negligentes llevan a la pobreza; las manos diligentes conducen a la riqueza.

5 К ойто събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.

Cosechar en el verano es pensar con sensatez; Dormirse en la cosecha es no tener vergüenza.

6 Б лагословения <почиват> на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.

La cabeza del justo se cubre de bendiciones; la boca de los impíos encubre violencia.

7 П аметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.

Recordar a los justos es una bendición; nombrar a los impíos resulta repugnante.

8 М ъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.

El sabio de corazón hace suyos los mandamientos; el necio de labios acabará por caer.

9 К ойто ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.

El de vida íntegra vive confiado; el de conducta perversa será descubierto.

10 К ойто намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.

El que guiña el ojo acarrea tristeza; el necio de labios será castigado.

11 У стата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.

La boca del justo es un manantial de vida, pero la boca del impío disimula su violencia.

12 О мразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.

El odio despierta rencillas; pero el amor cubre todas las faltas.

13 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.

La sabiduría se halla en labios del prudente; la vara es para las espaldas del falto de cordura.

14 М ъдрите запазват знанието, А устата на безумния са близка погибел.

Los sabios atesoran el conocimiento; la boca del necio es calamidad cercana.

15 И мотът на богатия е неговият укрепен град; А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.

El rico se atrinchera tras sus riquezas; el pobre se refugia en su pobreza.

16 З аплатата на праведния е за живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.

Con sus obras, el justo se gana la vida; con sus frutos, el impío se dedica a pecar.

17 К ойто внимава на изобличението е по пътя към живот; А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.

Acatar la corrección conduce a la vida; desechar la reprensión es perder el camino.

18 К ойто скришно мрази <има> лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.

Miente quien disimula su odio; es un necio quien propaga calumnias.

19 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.

En las muchas palabras no falta el pecado; el que es prudente refrena sus labios.

20 Е зикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.

La lengua del justo es plata escogida; la mente impía es lo mismo que nada.

21 У стните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане разум.

Con sus labios el justo dirige a muchos; los necios mueren por falta de cordura.

22 Б лагословението Господно обогатява; И трудът <на човека> не ще притури нищо.

La bendición del Señor es un tesoro; nunca viene acompañada de tristeza.

23 З лотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.

El necio se divierte cometiendo maldades; el sabio se recrea con la sabiduría.

24 Т ова, от което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.

El impío es víctima de sus grandes temores; los justos reciben lo que más desean.

25 К акто отминава вихрушката, <така> и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.

El malvado pasa como un torbellino, pero el justo permanece para siempre.

26 К акто е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.

El que envía a un mensajero perezoso se echa vinagre en los dientes y humo en los ojos.

27 С трахът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.

El temor del Señor alarga la vida, pero los años del impío son acortados.

28 Н адеждата на праведните <е> радост, А очакването на нечестивите е напразно {Еврейски: Погива.}.

La esperanza de los justos es su alegría; la esperanza de los impíos se esfuma.

29 П ътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.

El camino del Señor fortalece al perfecto, pero destruye a los que hacen el mal.

30 П раведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,

El justo jamás tendrá un tropiezo, pero los impíos no habitarán la tierra.

31 И з устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.

De la boca del justo mana sabiduría, pero la lengua perversa será extirpada.

32 У стните на праведния знаят приятното <за слушане>; А устата на нечестивите <говорят> извратеното.

Los labios del justo dicen palabras gratas; la boca de los impíos arroja perversidades.