1 ( По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

Dentro de sí dicen los necios: «Dios no existe.» Corrompidos están. Sus hechos son repugnantes. No hay nadie que haga el bien.

2 Г оспод надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

Desde el cielo, observa el Señor a la humanidad, para ver si hay alguien con sabiduría, que busque a Dios.

3 В сички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

Pero todos se han desviado; todos a una se han corrompido. No hay nadie que haga el bien; ¡ni siquiera hay uno solo!

4 Б ез разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа?

¿Acaso no piensan esos malhechores, que devoran a mi pueblo como si fuera pan, y jamás invocan al Señor?

5 Т огава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

¡Pues van a temblar de miedo; porque Dios está a favor de los justos!

6 П осрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

Los malvados se burlan de los pobres, porque ellos ponen su esperanza en el Señor.

7 Д ано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

¡Que venga de Sión la salvación de Israel! Cuando el Señor haga volver a su pueblo cautivo, ¡se alegrará Jacob, se regocijará Israel!