1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

¶ But a certain man named Ananias, with Sapphira his wife, sold a possession

2 и задържа <нещо> от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

and defrauded of the price, his wife also being aware of it, and brought a certain part and laid it at the apostles’ feet.

3 А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

But Peter said, Ananias, why has Satan filled thy heart to lie to the Holy Spirit and to defraud of the price of the land?

4 Д огдето стоеше <непродадена> не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли <парите> в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

Retaining it, was it not thy own? and after it was sold, was it not in thine own power? Why hast thou conceived this thing in thy heart? Thou hast not lied unto men, but unto God.

5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

Then Ananias, hearing these words, fell down and gave up the spirit; and great fear came on all those that heard these things.

6 И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.

And the young men arose, wound him up, and carried him out and buried him.

7 И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

And it was about the space of three hours after, when his wife, not knowing what was done, came in.

8 И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

Then Peter answered unto her, Tell me whether ye sold the land for so much? And she said, Yes, for so much.

9 А Петър <й рече>: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

Then Peter said unto her, How is it that ye have agreed together to tempt the Spirit of the Lord? Behold, the feet of those who have buried thy husband are at the door and shall carry thee out.

10 И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.

Then she fell down straightway at his feet and yielded up the spirit; and the young men came in and found her dead and, carrying her forth, buried her by her husband.

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

And great fear came upon all the congregation and upon as many as heard these things.

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

¶ And by the hands of the apostles many signs and wonders were wrought in the people. (And they were all with one accord in Solomon’s porch.

13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

And of the others, no one dared join themself to them, but the people magnified them.

14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

And those that believed in the Lord increased in number, multitudes both of men and women.)

15 т ака щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

So much that they brought forth the sick into the streets and laid them on beds and couches, that at the least the shadow of Peter passing by might overshadow some of them.

16 С ъбираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

There came also a multitude out of the cities round about unto Jerusalem, bringing sick folks and those who were tormented with unclean spirits, and they were healed every one.

17 Т огава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

¶ Then the prince of the priests rose up, and all those that were with him (which is the sect of the Sadducees) were filled with jealousy

18 т уриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

and laid their hands on the apostles and put them in the common prison.

19 Н о ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

But the angel of the Lord by night opened the prison doors and brought them forth and said,

20 И дете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

Go, stand and speak in the temple to the people all the words of this life.

21 Т е, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>.

And when they heard that, they entered into the temple early in the morning and taught. In the meantime, the prince of the priests came, and those that were with him, and called the council together and all the elders of the sons of Israel, and sent to the prison to have them brought.

22 Н о служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

But when the officers came and found them not in the prison, they returned and told,

23 Т ъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

saying, We certainly found the prison shut with all security and the keepers standing outside before the doors, but when we had opened, we found no one within.

24 А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това.

Now when the high priest and the captain of the temple and the princes of the priests heard these things, they were perplexed regarding what this would come to.

25 Н о дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

Then someone came and told them, saying, Behold, the men whom ye put in prison are standing in the temple and teaching the people.

26 Т огава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

¶ Then the captain with the officers went and brought them without violence, for they feared being stoned by the people.

27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

And when they had brought them, they set them before the council, and the prince of the priests asked them,

28 С трого ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

saying, Did we not strictly command you that ye should not teach in this name? and, behold, ye have filled Jerusalem with your doctrine and intend to bring this man’s blood upon us.

29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

Then Peter and the other apostles answered and said, We must persuade God rather than men.

30 Б ог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.

The God of our fathers raised up Jesus, whom ye slew, hanging him on a tree.

31 Н его Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

God has exalted him with his right hand as Prince and Saviour, to give repentance to Israel and forgiveness of sins.

32 И ние сме свидетели за тия неща, <както е> и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

And we are his witnesses of these things, and so is also the Holy Spirit, whom God has given to those that persuade him.

33 А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият.

When they heard that, they were divided and took counsel to slay them.

34 Н о един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

Then a Pharisee, named Gamaliel, a doctor of the law, who had a reputation among all the people, stood up in the council and commanded to put the apostles forth a little space

35 и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

and said unto them, Ye men of Israel, take heed to yourselves what ye intend to do as concerning these men.

36 З ащото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

For before these days, rose up Theudas, boasting himself to be somebody; to whom a number of men, about four hundred, joined themselves; who was slain; and all, as many as obeyed him, were scattered and brought to nought.

37 С лед него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си <някои от> людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

After this man rose up Judas of Galilee in the days of the taxing and drew away many people after him; he also perished, and all those that consented with him were dispersed.

38 И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

And now I say unto you, Refrain from these men and let them alone; for if this counsellor or this work is of men, it will come to nought,

39 н о ако е от Бога, не ще можете го повали. <Пазете се> да не би да се намерите и богопротивници.

but if it is of God, ye cannot overthrow it; lest ye be found fighting against God.

40 И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

And they agreed with him; and when they had called the apostles and beaten them, they commanded that they should not speak in the name of Jesus and let them go.

41 А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за <Исусовото> име.

And they departed from the presence of the council, rejoicing that they were counted worthy to suffer shame for his name.

42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

And daily in the temple and in every house, they ceased not to teach and preach the gospel of Jesus the Christ.