1 К ато се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевите люде, и свещениците и левитите, не са се отделили от людете на тия земи, колкото за техните мерзости, <мерзостите> на ханаанците, хетейците, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;

¶ Now when these things were done, the princes came to me, saying, The people of Israel and the priests and the Levites, have not separated themselves from the peoples of the lands of the Canaanites, the Hittites, the Perizzites, the Jebusites, the Ammonites, the Moabites, the Egyptians, and the Amorites, doing according to their abominations,

2 з ащото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, тъй че светият род се е смесил с людете на тия земи; дори, ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление.

for they have taken of their daughters for themselves and for their sons, and the holy seed is mingled with the peoples of the lands; and the hand of the princes and of the governors has been foremost in this trespass.

3 И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.

And when I heard this thing, I rent my garment and my mantle and plucked off of the hair of my head and of my beard and sat down astonied.

4 Т огава се събраха при мене всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог поради престъплението на ония, които са били в плена; и седях смутен до вечерната жертва.

Then each one that trembled at the words of the God of Israel because of the transgression of those that had been carried away were assembled unto me; and I sat astonied until the evening sacrifice.

5 А във <време> <на> вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:

¶ And at the evening sacrifice I arose up from my affliction; and having rent my garment and my mantle, I fell upon my knees and spread out my hands unto the LORD my God

6 Б оже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.

and said, O my God, I am confused and ashamed to lift up my face to thee, my God, for our iniquities have multiplied over our head, and our guiltiness is grown up unto heaven.

7 О т дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземните царе, под нож, в плен, на разграбване, и на посрамяване на лицата ни, както е днес,

Since the days of our fathers, we have been in great guiltiness unto this day; and for our iniquities we, our kings and our priests, have been delivered into the hand of the kings of the lands, to the sword, to captivity, to spoil, and to confusion of face, as it is this day.

8 И сега за твърде малко време Господ нашият Бог показва милост към нас, за да се опази между нас остатък, и за да бъдем закрепени в Неговото свето място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.

And now as for a brief moment there has been the mercy of the LORD our God, to leave us an escape, and that we may be given a stake in his holy sanctuary that our God may illuminate our eyes and give us a little preservation of life in our bondage.

9 З ащото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, та да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.

For we were slaves; yet our God did not forsake us in our bondage, but has extended mercy over us before the king of Persia, that we may be given life to lift up the house of our God and to cause the desolations thereof to be restored and to give us a wall of protection in Judah and in Jerusalem.

10 Н о сега, Боже наш, какво да кажем след това? защото оставихме заповедите,

And now, O our God, what shall we say after this? For we have forsaken thy commandments,

11 к оито Си дал чрез слугите Си пророците, като си рекъл: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на людете на тия земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;

which thou hast commanded by thy slaves the prophets, saying, The land, unto which ye go to possess it, is an unclean land because of the uncleanness of the people of the lands, for the abominations with which they have filled it from one end to another with their uncleanness.

12 с ега, прочее, не давайте дъщерите си на синовете им, и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействувайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите, и да ядете благата на тая земя, и да я оставите в наследство на потомците си за винаги.

Now, therefore, do not give your daughters unto their sons, neither take their daughters unto your sons, nor seek their peace or their prosperity forever, that ye may be strengthened, and eat the good of the land and leave it for an inheritance to your sons forever.

13 А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление,

And after all that is come upon us for our evil deeds and for our great guiltiness, seeing that thou our God hast intervened that we no longer be oppressed because of our iniquities and hast given us such an escape as this,

14 т рябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете <предадени> на тия мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял?

should we again break thy commandments and join in affinity with the people of these abominations? Would thou not be angry with us until thou hadst consumed us, so that there should be no remnant nor escape?

15 Г осподи Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.

O LORD God of Israel, thou art righteous; for we have an escape, as it is this day, behold us here, before thee in our guiltiness; for we cannot stand before thee because of this.