1 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.

¶ Having therefore these promises, dearly beloved, let us cleanse ourselves from all filthiness of the flesh and spirit, perfecting holiness in the fear of God.

2 С торете място <в сърцата си> за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.

Receive us; we have wronged no man, we have corrupted no man, we have defrauded no man.

3 Н е казвам това за да <ви> осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.

I speak this not to condemn you, for I have said before that ye are in our hearts to die and live together with us.

4 Г оляма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; <даже> във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

Great is my boldness of speech toward you, great is my glorying of you; I am filled with comfort, I am exceeding joyful in all our tribulation.

5 З ащото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде <бяхме> в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

¶ For, when we were come into Macedonia, our flesh had no rest, but we were troubled on every side; without were fightings, within were fears.

6 Н о Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;

Nevertheless God, who comforts the humble, comforted us by the coming of Titus;

7 и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.

and not by his coming only, but by the consolation with which he was comforted in you when he told us your earnest desire, your mourning, your zeal for me so that I rejoiced the more.

8 З ащото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

For though I made you sorry with a letter, I do not repent, though I did repent; for I perceive that the same epistle has made you sorry, though it were but for a season.

9 С ега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.

Now I rejoice, not that ye were made sorry, but that ye sorrowed to repentance; for ye were made sorry by God that ye might suffer no loss by us.

10 З ащото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

For godly sorrow works repentance to salvation, of which there is no need to repented; but the sorrow of the world works death.

11 З ащото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

For behold this same thing, that when ye were made sorry by God, what carefulness it wrought in you, what clearing of yourselves, what indignation, what fear, what vehement desire, what zeal, what vindication! In all things ye have shown yourselves to be clean in this matter.

12 И тъй, ако и да ви писах това, не <го писах> заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.

¶ So that, though I wrote unto you, I did it not only for his cause that had done the wrong, nor for his cause that suffered wrong, but that our care for you in the sight of God might appear unto you.

13 З атова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.

Therefore we were comforted in your comfort; yea, and we rejoiced even more exceedingly for the joy of Titus, because his spirit was refreshed by you all.

14 З ащото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни <с вас> пред Тита излезе истинска.

For if I have gloried of anything to him of you, I am not ashamed; but as we spoke all things to you in truth, even so our glorying, which I made before Titus, was found true.

15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

And his inward affection is more abundant toward you while he remembers the obedience of you all, how with fear and trembling ye received him.

16 Р адвам се, че във всичко съм насърчен за вас.

I rejoice therefore that I have confidence in you in all things.