1 ( По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов <псалом>. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.

Cantad con gozo a Dios, fortaleza nuestra; Al Dios de Jacob aclamad con júbilo.

2 З апейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.

Entonad canción, y tañed el pandero, La melodiosa cítara y el arpa.

3 З асвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.

Tocad la trompeta en la nueva luna, En el plenilunio, en el día de nuestra fiesta solemne.

4 З ащото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.

Porque estatuto es de Israel, Ordenanza del Dios de Jacob.

5 Т ой го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, <Гдето> чух език, който не познавах.

Lo constituyó como testimonio en José Cuando salió contra la tierra de Egipto. Oían una lengua desconocida;

6 О тстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.

Aparté sus hombros de debajo de la carga; Sus manos fueron descargadas de los cestos.

7 В скръбно време ти <ме> призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно <място> на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).

En la calamidad clamaste, y yo te libré; Te respondí oculto tras el trueno; Te probé junto a las aguas de Meribá. Selah

8 С лушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:

Oye, pueblo mío, y te amonestaré. ¡Oh Israel, si quisieras escucharme!

9 Д а няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,

No habrá en medio de ti dios ajeno, Ni te inclinarás a dios extraño.

10 А з съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.

Yo soy Jehová tu Dios, Que te hice subir de la tierra de Egipto; Abre tu boca, y yo la llenaré.

11 Н о людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.

Pero mi pueblo no oyó mi voz, E Israel no me quiso obedecer.

12 З атова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.

Los entregué, por tanto, a la dureza de su corazón; Caminaron según sus propios consejos.

13 Д ано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!

¡Oh, si me hubiera escuchado mi pueblo, Si en mis caminos hubiera andado Israel!

14 С коро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,

En un momento habría yo derribado a sus enemigos, Y vuelto mi mano contra sus adversarios.

15 & lt;Даже> ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; <А благоденственото> време на тия щеше да трае за винаги;

Los que aborrecen a Jehová se le habrían sometido, Y su suerte quedaría fijada para siempre.

16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.

Les sustentaría Dios con lo mejor del trigo, Y con miel de la peña les saciaría.