1 Т огава Иов в отговор рече:

Respondió entonces Job, y dijo:

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

¿Hasta cuándo angustiaréis mi alma, Y me moleréis con palabras?

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Ya me habéis vituperado diez veces; No os avergonzáis de injuriarme.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Aun si fuese verdad que yo haya errado, Sobre mí recaería mi error.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Pero si vosotros os hacéis el grande contra mí, Y contra mí alegáis mi oprobio,

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

Sabed ahora que Dios es quien me ha derribado, Y me ha envuelto en su red.

7 Е то, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

He aquí, yo clamaré: ¡violencia!, y no seré oído; Daré voces, y no habrá justicia.

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

Cercó de vallado mi camino, y no pasaré; Y sobre mis veredas puso tinieblas.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

Me ha despojado de mi gloria, Y quitado la corona de mi cabeza.

10 С ъкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

Demolió mis muros por todos lados, y perezco; Y ha descuajado mi esperanza como árbol arrancado.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

Hizo arder contra mí su furor, Y me contó para sí entre sus enemigos.

12 П олковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

Vinieron sus ejércitos a una, y se atrincheraron en torno a mí, Y acamparon en derredor de mi tienda.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

Hizo alejar de mí a mis hermanos, Y mis parientes como extraños se apartaron de mí.

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

Mis vecinos se alejaron, Y mis conocidos se olvidaron de mí.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

Los servidores de mi casa y mis criadas me tuvieron por extraño; Forastero fui yo a sus ojos.

16 В икам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

Llamo a mi siervo, y no me responde; Con mi propia boca le suplicaba.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

Mi aliento le repugna a mi mujer, Y fétido soy a los hijos de mi propia madre.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Aun los jovenzuelos me menosprecian; Al levantarme, se burlan de mí.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

Todos mis íntimos amigos me aborrecen, Y los que yo amaba se han vuelto contra mí.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

Mi piel y mi carne se pegan a mis huesos, Y he escapado con sólo la piel de mis dientes.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

¡Oh, vosotros mis amigos, tened compasión de mí, tened compasión de mí! Porque la mano de Dios me ha herido.

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

¿Por qué me perseguís como lo hace Dios, Y ni aun os saciáis de mi carne?

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

¡Quién me diese ahora que mis palabras fuesen escritas! ¡Quién me diese que se inscribiesen en un documento;

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

Que con cincel de hierro y con plomo Fuesen esculpidas en piedra para siempre!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

Yo sé que mi Redentor vive, Y al fin se levantará sobre el polvo;

26 И , като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

Y después de deshecha esta mi piel, En mi carne he de ver de nuevo a Dios;

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

Al cual veré por mí mismo, Y mis ojos lo verán, y no los de otro, Aunque mi corazón desfallece dentro de mí.

28 А ко кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

Mas si decís: ¿Cómo atraparle, Y qué pretexto hallaremos contra él?

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.

Temed vosotros delante de la espada; Porque el furor de la espada se encenderá contra las injusticias, Para que sepáis que hay juicio.