1 О твори, Ливане, вратите си За да изяде огън кедрите ти.

Abre tus puertas, Líbano, Y consuma el fuego tus cedros.

2 Р идай, елхо, защото падна кедърът, Защото отбраните <кедри> се разрушиха; Ридайте васански дъбове, Защото непристъпният лес се изсече.

Gime, ciprés, porque ha caído el cedro, Porque los árboles majestuosos han sido derribados. Giman, encinas de Basán, Porque ha caído el bosque impenetrable.

3 Г лас <се чува> от ридаещи пастири, Защото това, с което се славеха, се развали, - Глас на млади лъвове, които рикаят Понеже Иордановото величие се развали.

Voz de gemido de pastores, Porque su esplendor está arruinado; Voz del rugido de leoncillos, Porque derribada está la gloria del Jordán. El Buen Pastor y el Falso

4 Т ака казва Господ моят Бог: Паси стадото обречено на клане,

Así dice el Señor mi Dios: “Apacienta las ovejas destinadas para la matanza.

5 Ч иито купувачи ги колят, И не считат себе си за виновни; Докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото обогатях! И самите пастири ги не жалят,

Los que las compran las matan y salen sin ser castigados, y el que las vende dice: ‘¡Bendito sea el Señor, porque me he enriquecido!’; y ni sus propios pastores se compadecen de ellas.

6 З атова няма вече да пожаля жителите на тая земя, казва Господ; Но, ето, ще предам човеците Всеки в ръката на ближния му И в ръката на царя му; И те ще разорят земята, И Аз няма да ги избавя от ръката им.

“Pues Yo no Me compadeceré más de los habitantes de esta tierra,” declara el Señor, “sino que haré que los hombres caigan cada uno en manos de otro y en manos de su rey; y ellos herirán la tierra y Yo no los libraré de sus manos.”

7 И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.

Apacenté, pues, las ovejas destinadas para la matanza, esto es, los afligidos del rebaño. Y tomé para mí dos cayados: a uno lo llamé Gracia y al otro lo llamé Unión; y apacenté las ovejas.

8 И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.

Destruí a los tres pastores en un mes, pues mi alma se impacientó con ellos y su alma también se cansó de mí.

9 П осле рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.

Entonces dije: “No los apacentaré más. La que ha de morir, que muera; y la que ha de ser destruida, que sea destruida; y las que queden, cómanse la carne unas a otras.”

10 И като взех тоягата си Благост пресякох я, за да унищожа завета, който бях направил с всичките племена.

Tomé mi cayado Gracia y lo quebré para romper el pacto que yo había hecho con todos los pueblos.

11 И в същия ден, <когато> биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на мене, познаха наистина, че това бе Господното слово.

En aquel mismo día fue roto el pacto; así los afligidos del rebaño que me observaban, conocieron que era la palabra del Señor.

12 Т огава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте. И тъй, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.

Y les dije: “Si les parece bien, den me mi paga; y si no, déjenla.” Y pesaron como mi salario treinta monedas de plata.

13 И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.

Entonces el Señor me dijo: “Arrójalo al alfarero ( ese magnífico precio con que me valoraron).” Tomé pues, las treinta monedas de plata y las arrojé al alfarero en la casa del Señor.

14 Т огава пресякох и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израиля.

Y quebré mi segundo cayado, Unión, para romper la hermandad entre Judá e Israel.

15 И Господ ми рече: Вземи си сега оръдията на безсмислен овчар.

Y el Señor me dijo: “Toma otra vez los aperos de un pastor insensato.

16 З ащото, ето, Аз ще въздигна пастир на земята, Който няма да се сеща за изгубените, Нито да търси разпръснатите, Който няма да цели ранената, Нито да пасе здравата Но ще яде месото на тлъстата, И ще разсича копитата им.

Porque Yo voy a levantar en la tierra un pastor que no se preocupará de la que perece, ni buscará a la descarriada, ni curará a la herida, ni sustentará a la fuerte, sino que comerá la carne de la engordada y arrancará sus pezuñas.

17 Г орко на безполезния пастир, Който оставя стадото! Меч <ще удари> върху мишцата му И върху дясното му око, Мишцата му съвсем ще изсъхне, И дясното му око съвсем ще се помрачи.

¡Ay del pastor inútil Que abandona el rebaño! ¡ Caiga la espada sobre su brazo Y sobre su ojo derecho! Su brazo se secará por completo, Y su ojo derecho totalmente se oscurecerá.”