1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

Antes de la fiesta de la Pascua, sabiendo Jesús que Su hora había llegado para pasar de este mundo al Padre, habiendo amado a los Suyos que estaban en el mundo, los amó hasta el fin.

2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

Y durante la cena, como ya el diablo había puesto en el corazón de Judas Iscariote, hijo de Simón, el que Lo entregara,

3 к ато знаеше <Исус>, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

Jesús, sabiendo que el Padre había puesto todas las cosas en Sus manos, y que de Dios había salido y a Dios volvía,

4 с тана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.

se levantó de la cena y se quitó el manto, y tomando una toalla, se la ciñó.

5 П осле наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

Luego echó agua en una vasija, y comenzó a lavar los pies de los discípulos y a secárselos con la toalla que tenía ceñida.

6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

Cuando llegó a Simón Pedro, éste Le dijo: “Señor, ¿Tú me vas a lavar a mí los pies?”

7 И сус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

Jesús le respondió: “Ahora tú no comprendes lo que Yo hago, pero lo entenderás después.”

8 П етър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

“¡Jamás me lavarás los pies!” Le dijo Pedro. “Si no te lavo, no tienes parte conmigo,” le respondió Jesús.

9 С имон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

Simón Pedro Le dijo: “Señor, entonces no sólo los pies, sino también las manos y la cabeza.”

10 И сус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

Jesús le dijo: “El que se ha bañado no necesita lavarse, excepto los pies, pues está todo limpio; y ustedes están limpios, pero no todos.”

11 З ащото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

Porque sabía quién Lo iba a entregar; por eso dijo: “No todos están limpios.” Jesús, Ejemplo Supremo de Humildad

12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

Entonces, cuando acabó de lavarles los pies, tomó Su manto, y sentándose a la mesa otra vez, les dijo: “¿Saben lo que les he hecho?

13 В ие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

Ustedes Me llaman Maestro y Señor; y tienen razón, porque Lo soy.

14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

Pues si Yo, el Señor y el Maestro, les lavé los pies, ustedes también deben lavarse los pies unos a otros.

15 З ащото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

Porque les he dado ejemplo, para que como Yo les he hecho, también ustedes lo hagan.

16 И стина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

En verdad les digo, que un siervo no es mayor que su señor, ni un enviado es mayor que el que lo envió.

17 К ато знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

Si saben esto, serán felices si lo practican.”

18 Н е говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но <това стана>, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, <той> дигна своята пета против Мене".

No hablo de todos ustedes. Yo conozco a los que he escogido; pero es para que se cumpla la Escritura: ‘ El que come Mi pan ha levantado contra Mi su talon.’

19 О тсега ви казвам <това нещо> преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз <това, което рекох>.

Se lo digo desde ahora, antes de que pase, para que cuando suceda, crean que Yo soy.

20 И стина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

En verdad les digo, que el que recibe al que Yo envíe, Me recibe a Mí; y el que Me recibe a Mí, recibe a Aquél que Me envió.” Jesús Identifica al Traidor

21 К ато рече това, Исус се развълнува в духа <Си>, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

Habiendo dicho Jesús esto, se angustió en espíritu, y testificó y dijo: “En verdad les digo que uno de ustedes Me entregará.”

22 У чениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

Los discípulos se miraban unos a otros, y estaban perplejos sin saber de quién hablaba.

23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

Uno de Sus discípulos, el que Jesús amaba, estaba a la mesa reclinado en el pecho de Jesús.

24 З атова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи <ни> за кого говори.

Por eso Simón Pedro le hizo señas, y le dijo: “Di nos de quién habla.”

25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?

Entonces él, recostándose de nuevo sobre el pecho de Jesús, Le dijo: “Señor, ¿quién es ?”

26 И сус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

Entonces Jesús respondió: “Es aquél a quien Yo le dé el pedazo de pan que voy a mojar.” Y después de mojar el pedazo de pan, lo tomó y se lo dio a Judas, hijo de Simón Iscariote.

27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

Y después de comer el pan, Satanás entró en él. Entonces Jesús le dijo: “Lo que vas a hacer, hazlo pronto.”

28 А никой от седящите <на трапезата> не разбра защо му рече това;

Pero ninguno de los que estaban sentados a la mesa entendió por qué le dijo esto.

29 з ащото някои мислеха, понеже Юда държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.}, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

Porque algunos pensaban que como Judas tenía la bolsa del dinero, Jesús le decía: “Compra lo que necesitamos para la fiesta,” o que diera algo a los pobres.

30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

Y Judas, después de recibir el bocado, salió inmediatamente; y ya era de noche. Un Mandamiento Nuevo

31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

Entonces, cuando salió, Jesús dijo: “Ahora es glorificado el Hijo del Hombre, y Dios es glorificado en El.

32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

Si Dios es glorificado en El, Dios también Lo glorificará en El mismo, y Lo glorificará enseguida.

33 Д ечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.

Hijitos, estaré con ustedes un poco más de tiempo. Me buscarán, y como dije a los Judíos, ahora también les digo a ustedes: ‘adonde Yo voy, ustedes no pueden ir.’

34 Н ова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

Un mandamiento nuevo les doy: ‘que se amen los unos a los otros;’ que como Yo los he amado, así también se amen los unos a los otros.

35 П о това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

En esto conocerán todos que son Mis discípulos, si se tienen amor los unos a los otros.” Jesús Predice la Negación de Pedro

36 С имон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

“Señor, ¿adónde vas?” Le preguntó Simón Pedro. Jesús respondió: “Adonde Yo voy, tú no Me puedes seguir ahora, pero Me seguirás después.”

37 П етър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

Pedro Le dijo: “Señor, ¿por qué no Te puedo seguir ahora mismo? ¡ Yo daré mi vida por Ti!”

38 И сус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.

Jesús le respondió: “¿Tu vida darás por Mí? En verdad te digo, que no cantará el gallo sin que antes Me hayas negado tres veces.