1 С помни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

Señor, recuerda lo que nos ha sucedido; ¡míranos, y toma en cuenta nuestro oprobio!

2 Н аследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

Nuestra heredad ha pasado a manos ajenas; nuestras casas son ahora de gente extraña.

3 О станахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

Nos hemos quedado huérfanos, sin padre; nuestras madres se han quedado como viudas.

4 В одата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

Pagamos por el agua que bebemos, y hasta la leña tenemos que comprarla.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

Estamos sujetos a la persecución; nos fatigamos, no tenemos reposo.

6 П ротегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

Suplicantes extendimos la mano a los egipcios, y a los asirios les rogamos saciarnos de pan.

7 Б ащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

Nuestros padres pecaron, y murieron, ¡pero a nosotros nos tocó llevar el castigo!

8 С луги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

Ahora los esclavos son nuestros señores, y no hay quien nos libre de sus manos.

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

Desafiando a los guerreros del desierto, arriesgamos la vida para obtener nuestro pan.

10 К ожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

El hambre nos hace arder en fiebre; ¡tenemos la piel requemada como un horno!

11 И знасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

En Sión violaron a nuestras mujeres; ¡en las ciudades de Judá violaron a nuestras doncellas!

12 Ч рез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

A los príncipes los colgaron de las manos; ¡no mostraron ningún respeto por los viejos!

13 М ладежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

A nuestros mejores hombres los obligaron a moler; ¡a nuestros niños los agobiaron bajo el peso de la leña!

14 С тарейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

Ya no se ven ancianos sentados a la puerta; los jóvenes dejaron de cantar.

15 П рестана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

Para nuestro corazón terminó la alegría; nuestras danzas se volvieron cantos de dolor.

16 В енецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

Se nos cayó de la cabeza la corona; ¡Pobres de nosotros! ¡Somos pecadores!

17 З атова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

Por eso tenemos triste el corazón; por eso los ojos se nos han nublado.

18 П оради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

Tan asolado está el monte de Sión que por él merodean las zorras.

19 Т и, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

Pero tú, Señor, eres el rey eterno; ¡tu trono permanecerá por toda la eternidad!

20 З ащо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

¿Por qué te has olvidado de nosotros? ¿Por qué nos has abandonado tanto tiempo?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

¡Restáuranos, Señor, y nos volveremos a ti! ¡Haz de nuestra vida un nuevo comienzo!

22 а ко не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.

Lo cierto es que nos has desechado; ¡muy grande ha sido tu enojo contra nosotros!