1 К азвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух,

Digo la verdad en Cristo, no miento. Mi conciencia me da testimonio en el Espíritu Santo:

2 ч е имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

tengo una gran tristeza y un continuo dolor en mi corazón.

3 З ащото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът,

Porque desearía ser yo mismo maldecido y separado de Cristo, por amor a mis hermanos, por los de mi propia raza,

4 к оито са израелтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията,

que son israelitas. De ellos son la adopción, la gloria, el pacto, la promulgación de la ley, el culto y las promesas.

5 н а които са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

De ellos son los patriarcas, y de ellos, desde el punto de vista humano, vino Cristo, el cual es Dios sobre todas las cosas. ¡Bendito sea por siempre! Amén.

6 О баче не че е пропаднало Божието слово; защото не всички онези са Израел, които са от Израел;

Ahora bien, no estoy diciendo que la palabra de Dios haya fallado, porque no todos los que descienden de Israel son israelitas;

7 н ито са всички Авраамови чеда, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство".

ni todos los descendientes de Abrahán son verdaderamente sus hijos, pues dice: «Tu descendencia vendrá por medio de Isaac.»

8 З начи, не децата, родени по плът, са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство.

Esto significa que los hijos de Dios no son los descendientes naturales, sino aquellos que son considerados descendientes según la promesa.

9 З ащото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време и Сара ще има син."

La promesa dice así: «Por este tiempo vendré, y Sara tendrá un hijo.»

10 И не само това, но и когато Ревека зачена от един - от нашия отец Исаак,

Y no sólo esto. También sucedió cuando Rebeca concibió de un solo hombre, de nuestro antepasado Isaac,

11 м акар че близнаците още не бяха родени и не бяха още направили нещо добро или лошо, но за да почива Божието намерение по избор, не на дела, а на Онзи, Който призовава,

aunque sus hijos todavía no habían nacido ni habían hecho algo bueno o malo; y para confirmar que el propósito de Dios no está basado en las obras sino en el que llama,

12 и ̀ се каза: "По-големият ще слугува на по-малкия";

se le dijo: «El mayor servirá al menor.»

13 к акто е писано: "Яков възлюбих, а Исав намразих."

Como está escrito: «A Jacob amé, pero a Esaú aborrecí.»

14 И така, какво? Да кажем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

Entonces, ¿qué diremos? ¿Que Dios es injusto? ¡De ninguna manera!

15 З ащото каза на Моисей: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля."

Porque Dios dijo a Moisés: «Tendré misericordia del que yo quiera, y me compadeceré del que yo quiera.»

16 И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

Así pues, no depende de que el hombre quiera o se esfuerce, sino de que Dios tenga misericordia.

17 З ащото Писанието казва на Фараона: "Именно затова те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят."

Porque la Escritura le dice a Faraón: «Te he levantado precisamente para mostrar en ti mi poder, y para que mi nombre sea anunciado por toda la tierra.»

18 И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска - закоравява. Божият гняв и милосърдие

De manera que Dios tiene misericordia de quien él quiere tenerla y endurece a quien él quiere endurecer.

19 Н а това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

Entonces me dirás: ¿Por qué Dios todavía nos echa la culpa? ¿Quién puede oponerse a su voluntad?

20 Н о, о, човече, кой си ти, който отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо така си ме направил?

Pero tú, hombre, ¿quién eres para discutir con Dios? ¿Acaso el vaso de barro le dirá al que lo formó por qué lo hizo así?

21 И ли грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част - съд за непочтена употреба ?

¿Qué, no tiene derecho el alfarero de hacer del mismo barro un vaso para honra y otro para deshonra?

22 А какво ще кажем, ако Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на Своя гняв, приготвени за погибел,

¿Y qué si Dios, queriendo mostrar su ira y dar a conocer su poder, soportó con mucha paciencia los vasos de ira que estaban preparados para destrucción?

23 и е търпял, за да изяви богатството на славата Си върху предметите на милостта Си, които е приготвил отпреди за слава -

¿Y qué si, para dar a conocer las riquezas de su gloria, se las mostró a los vasos de misericordia que él de antemano preparó para esa gloria?

24 в ърху нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

Esos somos nosotros, a quienes Dios llamó, no sólo de entre los judíos, sino también de entre los no judíos.

25 К акто казва и в книгата на Осия: "Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ, и възлюбена - тази, която не беше възлюбена."

Como también se dice en Oseas: «Llamaré “pueblo mío” al que no era mi pueblo, Y llamaré “amada mía” a la que no era mi amada.

26 И на същото място, където им се казва: "Не сте Мой народ, там ще се нарекат синове на живия Бог."

Y en el lugar donde se les dijo: “Ustedes no son mi pueblo”, Allí serán llamados “hijos del Dios viviente”.»

27 А Исая вика за Израел: "Ако и да е броят на израелтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

También Isaías clama, en referencia a Israel: «Aunque los descendientes de Israel sean tan numerosos como la arena del mar, tan sólo el remanente será salvo;

28 з ащото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него ", като го извърши и свърши скоро.

porque el Señor ejecutará su sentencia sobre la tierra con justicia y prontitud.»

29 И както Исая е казал в по-предишно място: "Ако Господ на Силите не беше ни оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили." Израел и Благовестието

Y como antes dijo Isaías: «Si el Señor de los ejércitos no nos hubiera dejado descendencia, Ya seríamos como Sodoma, y nos pareceríamos a Gomorra.» La justicia que es por fe

30 И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

Entonces, ¿qué diremos? Que los no judíos, que no buscaban la justicia, la han alcanzado; es decir, la justicia que viene por medio de la fe.

31 а Израел, който търсеше закон за придобиване на правда, не стигна до такъв закон.

Pero Israel, que buscaba una ley de justicia, no la alcanzó.

32 З ащо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

¿Por qué? Porque no la buscaba a partir de la fe, sino a partir de las obras de la ley; y tropezaron en la piedra de tropiezo,

33 к акто е писано: "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; и който вярва в Него, няма да се посрами."

como está escrito: «Yo pongo en Sión una piedra de tropiezo y una roca de caída; pero el que crea en él, no será avergonzado.»