1 С лед това израелтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък Йордан, срещу Йерихон.

Los hijos de Israel partieron de allí, y acamparon en los campos de Moab, frente a Jericó, a orillas del río Jordán.

2 А Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израел стори на аморейците.

Y cuando Balac hijo de Sipor se dio cuenta de todo lo que Israel había hecho con los amorreos,

3 И Моав се уплаши много от народа, защото беше многочислен; и Моав се безпокоеше поради израелтяните.

él y todos los moabitas tuvieron mucho miedo del pueblo de Israel, pues eran una gran multitud. Fue tanta la angustia de los moabitas

4 М оав каза на мадиамските старейшини: Сега това множество ще изпояде всичко около нас, както говедо опасва полската трева. И Валак, Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

que les dijeron a los ancianos de Madián: «Esta gente va a acabar con todos nuestros contornos, del mismo modo que el buey acaba con la grama del campo.» Balac hijo de Sipor era entonces el rey de Moab,

5 и зпрати посланици до Валаам, Веоровия син, във Фатур, който е при реката Ефрат, в земята на онези, които му бяха народ, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са разположени срещу мен.

así que mandó llamar a Balaam hijo de Beor, que estaba en Petor, junto al río, en el territorio de los hijos de su pueblo. Los mensajeros le dijeron: «De Egipto ha salido un pueblo que cubre la faz de la tierra, y que ha venido a plantarse delante de mí.

6 И така, ела сега, моля ти се, прокълни ми този народ, защото са по-силни от мене, дано бих могъл да ги преодолея, за да ги поразим и да мога да ги изпъдя от земята; понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.

Yo sé que a quien tú bendices, es bendecido, y que a quien tú maldices es maldecido. Por eso, te ruego que vengas y lo maldigas por mí, porque es un pueblo más fuerte que yo. ¡Tal vez logre yo herirlo y echarlo fuera de mi tierra!»

7 И така, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха с възнаграждение в ръце за врачуването; и като дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи.

Los ancianos de Moab y de Madián fueron a ver a Balaam. Con los regalos de adivinación en la mano, le dieron el mensaje que le enviaba Balac.

8 А той им отговори: Пренощувайте тук и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така, моавските първенци останаха у Валаам.

Y Balaam les dijo: «Descansen aquí esta noche, que yo les daré la respuesta que el Señor me comunique.» Y los príncipes de Moab se quedaron con Balaam.

9 И Бог дойде при Валаам и каза: Какви са тези хора при теб?

Pero Dios vino y le dijo a Balaam: «¿Quiénes son estos hombres que están contigo?»

10 А Валаам отвърна на Бога: Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:

Balaam le respondió a Dios: «Balac hijo de Sipor, que es rey de Moab, mandó a decirme:

11 Е то, народът, който излезе от Египет, покрива лицето на земята; ела сега, прокълни ми го, дали бих могъл да се бия с него и да го изпъдя.

“De Egipto ha salido un pueblo que cubre la faz de la tierra. Yo te ruego que vengas y lo maldigas por mí. ¡Tal vez logre yo herirlo y echarlo fuera!”»

12 А Бог нареди на Валаам: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш народа, защото е благословен.

Entonces Dios le dijo a Balaam: «No vayas con ellos, ni maldigas a ese pueblo, porque es un pueblo bendito.»

13 И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

Y así, al día siguiente Balaam se levantó y les dijo a los príncipes de Balac: «Vuelvan a su tierra. El Señor no me permite ir con ustedes.»

14 Т огава моавските първенци станаха и дойдоха при Валак, и казаха: Валаам отказва да дойде с нас.

Los príncipes de Moab se levantaron y fueron a decirle a Balac: «Balaam no quiso venir con nosotros.»

15 А Валак пак изпрати първенци, повече и по-почтени от онези.

Una vez más, Balac envió a otros príncipes, más importantes todavía que los anteriores,

16 И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: Така казва Валак, Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да не те спре да дойдеш до мене;

y éstos le dijeron a Balaam: «Así dice Balac, hijo de Sipor: “Te ruego que no dejes de venir a mí.

17 з ащото ще те въздигна до голяма почит и ще направя всичко, което би ми казал; и така, ела, моля, прокълни ми този народ.

Puedes estar seguro de que yo te colmaré de riquezas, y haré todo lo que me digas. Por favor, ven y maldice por mí a este pueblo.”»

18 А Валаам отговори на Валаковите слуги: Ако би ми дал Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по-малко или повече.

Pero Balaam les respondió a los siervos de Balac: «Aun cuando Balac me dé su casa llena de oro y plata, yo no puedo desobedecer en lo más mínimo las órdenes del Señor.

19 З атова, моля, пренощувайте и вие тук, за да се науча какво ще ми каже Господ.

Yo les ruego que descansen aquí esta noche, hasta que yo sepa qué más me dice el Señor.»

20 Б ог дойде при Валаам през нощта и му каза: Ако дойдат човеците да те повикат, стани, иди с тях; но само онова, което ти кажа, него да направиш.

Durante la noche, Dios vino y le dijo a Balaam: «Puesto que estos hombres han acudido a ti, levántate y vete con ellos. Pero harás sólo lo que yo te diga.» El ángel y el asna de Balaam

21 З атова Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си и отиде с моавските първенци.

Al día siguiente, Balaam se levantó, le puso a su asna el aparejo, y se fue con los príncipes de Moab.

22 Н о Божият гняв пламна затова, че отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаам, за да му се възпротиви (а той яздеше на ослицата си и двамата му слуги бяха с него).

Balaam iba montado sobre su asna, y acompañado de dos criados suyos, pero en el camino la ira de Dios se encendió y su ángel salió dispuesto a obstruirle el paso.

23 И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

Cuando el asna vio que el ángel del Señor estaba en el camino, y que en la mano tenía desenvainada la espada, se apartó del camino y se fue por el campo. Balaam azotó al asna para hacerla volver al camino,

24 Т огава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, където имаше прегради отсам и оттам край пътя.

pero el ángel del Señor se puso en un sendero de viñas, que de uno y otro lado tenía un cerco de piedras.

25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовия крак до зида; и той я удари пак.

En cuanto el asna vio al ángel del Señor, se arrimó contra el cerco de piedras y apretó contra la pared el pie de Balaam, por lo que él volvió a azotarla.

26 П осле ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, където нямаше къде да се отбие нито надясно, нито наляво.

Entonces el ángel del Señor avanzó un poco más y se puso en un lugar más angosto, donde ya no había manera de avanzar ni a un lado ni al otro.

27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаам; а Валаам се разлюти и я удари с тоягата си.

Al ver el asna al ángel del Señor, se echó al suelo debajo de Balaam, y éste se enojó y la azotó con un palo.

28 Т огава Господ отвори устата на ослицата и тя каза на Валаам: Какво съм ти направила, че ме биеш вече три пъти?

Entonces el Señor hizo que el asna hablara, y ésta le dijo a Balaam: «¿Y yo qué te he hecho? ¿Por qué me has azotado tres veces?»

29 А Валаам отвърна на ослицата: Защото се подигра с мен. Ах, да имах нож в ръката си, сега бих те заклал!

Y Balaam le respondió: «¡Es que te has burlado de mí! Si tuviera yo una espada en la mano, ¡ahora mismo te mataría!»

30 О слицата попита Валаам: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той отговори: Не.

El asna le contestó: «Pero, Balaam, ¿acaso no soy yo tu asna? Desde que me tienes, y hasta este día, tú has montado sobre mí. ¿Acaso te he tratado así alguna vez?» Como Balaam respondió que no,

31 Т огава Господ отвори очите на Валаам и той видя ангела Господен, който стоеше на пътя с гол меч в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

el Señor le abrió los ojos, y al ver Balaam que el ángel del Señor estaba en el camino y con la espada en la mano, se inclinó y se postró sobre su rostro.

32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мен;

Entonces el ángel del Señor le dijo: «¿Por qué azotaste a tu asna tres veces? Como puedes ver, yo he salido dispuesto a no dejarte seguir, porque tu camino me parece perverso.

33 о слицата ме видя и се отби от мен, ето, три пъти; ако не беше се отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

En cuanto el asna me vio, tres veces se apartó de mí. Si ella no se hubiera apartado de mí, yo te habría matado a ti, y a ella la habría dejado con vida.»

34 Т огава Валаам каза на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мен; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

Entonces Balaam dijo al ángel del Señor: «He pecado. Y es que no sabía que tú te interponías en mi camino. Pero ya que esto te parece mal, voy a regresarme.»

35 А ангелът Господен каза на Валаам: Иди с хората; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И така, Валаам отиде с Валаковите първенци.

Pero el ángel del Señor le dijo: «Puedes ir con esos hombres. Pero sólo dirás lo que yo te ordene que digas.» Y así, Balaam se fue con los príncipes de Balac.

36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град, разположен там, където Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

Y cuando Balac supo que Balaam venía, salió a recibirlo a la ciudad de Moab, la cual está en los límites de Arnón, es decir, en los extremos de su territorio.

37 Т огава Валак каза на Валаам: Не пратих ли до теб усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

Allí, Balac le dijo a Balaam: «¿Acaso no mandé a llamarte? ¿Por qué no acudiste a mi llamado? ¿Crees que no puedo darte muchas riquezas?»

38 А Валаам отвърна на Валак: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума сложи Бог в устата ми, нея ще говоря.

Balaam le respondió: «Pues ya estoy aquí. Pero no puedo decir nada que Dios no me ordene decir.»

39 И Валаам отиде с Валак и пристигнаха в Кириатузот.

Y Balaam se fue con Balac, y se dirigieron a Quiriat Jusot.

40 В алак пожертва говеда и овце и изпрати от тях и на Валаам, и на първенците, които бяха с него. Валаам изрича благословения и пророчества за Израел

Allí Balac ordenó sacrificar bueyes y ovejas, y los envió a Balaam y a los príncipes que estaban con él. Balaam bendice a Israel

41 А на сутринта Валак взе Валаам и го заведе на високите Ваалови места, откъдето той видя народа до крайната му част.

Al día siguiente, Balac llevó a Balaam hasta la cima de Bamot Baal, y desde allí Balaam vio la parte más extrema del pueblo.