1 П о това време се вдигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.

Il s'éleva de la part des gens du peuple et de leurs femmes de grandes plaintes contre leurs frères les Juifs.

2 З ащото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни, сме много; затова нека ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.

Les uns disaient: Nous, nos fils et nos filles, nous sommes nombreux; qu'on nous donne du blé, afin que nous mangions et que nous vivions.

3 А имаше и други, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито поради глада.

D'autres disaient: Nous engageons nos champs, nos vignes, et nos maisons, pour avoir du blé pendant la famine.

4 И маше още и други, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние заехме пари за царските данъци.

D'autres disaient: Nous avons emprunté de l'argent sur nos champs et nos vignes pour le tribut du roi.

5 Н о пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца - като техните деца; и ето, ние ще трябва да даваме синовете и дъщерите си на работа като роби и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго, защото други имат нивите и лозята ни.

Et pourtant notre chair est comme la chair de nos frères, nos enfants sont comme leurs enfants; et voici, nous soumettons à la servitude nos fils et nos filles, et plusieurs de nos filles y sont déjà réduites; nous sommes sans force, et nos champs et nos vignes sont à d'autres.

6 И се оскърбих твърде много, като чух вика им и тези думи.

Je fus très irrité lorsque j'entendis leurs plaintes et ces paroles-là.

7 Т огава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите хора, като им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си. И свиках против тях голямо събрание и им казах:

Je résolus de faire des réprimandes aux grands et aux magistrats, et je leur dis: Quoi! vous prêtez à intérêt à vos frères! Et je rassemblai autour d'eux une grande foule,

8 Н ие според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на народите; а вие самите ще продадете ли братята си? Трябва ли да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.

et je leur dis: Nous avons racheté selon notre pouvoir nos frères les Juifs vendus aux nations; et vous vendriez vous-mêmes vos frères, et c'est à nous qu'ils seraient vendus! Ils se turent, ne trouvant rien à répondre.

9 П ак казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

Puis je dis: Ce que vous faites n'est pas bien. Ne devriez-vous pas marcher dans la crainte de notre Dieu, pour n'être pas insultés par les nations nos ennemies?

10 С ъщо и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.

Moi aussi, et mes frères et mes serviteurs, nous leur avons prêté de l'argent et du blé. Abandonnons ce qu'ils nous doivent!

11 И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

Rendez-leur donc aujourd'hui leurs champs, leurs vignes, leurs oliviers et leurs maisons, et le centième de l'argent, du blé, du moût et de l'huile que vous avez exigé d'eux comme intérêt.

12 Т огава те отговориха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.

Ils répondirent: Nous les rendrons, et nous ne leur demanderons rien, nous ferons ce que tu dis. Alors j'appelai les sacrificateurs, devant lesquels je les fis jurer de tenir parole.

13 О търсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! Така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание каза: Амин! И прославиха Господа. И народът постъпи според това обещание.

Et je secouai mon manteau, en disant: Que Dieu secoue de la même manière hors de sa maison et de ses biens tout homme qui n'aura point tenu parole, et qu'ainsi cet homme soit secoué et laissé à vide! Toute l'assemblée dit: Amen! On célébra l'Éternel. Et le peuple tint parole.

14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдейската земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата на областен управител.

Dès le jour où le roi m'établit leur gouverneur dans le pays de Juda, depuis la vingtième année jusqu'à la trente-deuxième année du roi Artaxerxès, pendant douze ans, ni moi ni mes frères n'avons vécu des revenus du gouverneur.

15 А предишните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на народа и освен четиридесет сикъла сребро вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господстваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

Avant moi, les premiers gouverneurs accablaient le peuple, et recevaient de lui du pain et du vin, outre quarante sicles d'argent; leurs serviteurs mêmes opprimaient le peuple. Je n'ai point agi de la sorte, par crainte de Dieu.

16 О ще и залягах върху работата на тази стена и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа.

Bien plus, j'ai travaillé à la réparation de cette muraille, et nous n'avons acheté aucun champ, et mes serviteurs tous ensemble étaient à l'ouvrage.

17 П ри това на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните хора, освен онези, които идваха при нас от околните ни народи.

J'avais à ma table cent cinquante hommes, Juifs et magistrats, outre ceux qui venaient à nous des nations d'alentour.

18 А това, което беше готвено за мене всеки ден, беше едно говедо и шест отбрани овце; и птици готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ.

On m'apprêtait chaque jour un boeuf, six moutons choisis, et des oiseaux; et tous les dix jours on préparait en abondance tout le vin nécessaire. Malgré cela, je n'ai point réclamé les revenus du gouverneur, parce que les travaux étaient à la charge de ce peuple.

19 П омни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм направил за този народ.

Souviens-toi favorablement de moi, ô mon Dieu, à cause de tout ce que j'ai fait pour ce peuple!