1 A prayer of Habakkuk the prophet concerning erring ones:

Молитва на пророк Авакума, по оплакванията.

2 O Jehovah, I heard thy report, I have been afraid, O Jehovah, Thy work! in midst of years revive it, In the midst of years Thou makest known In anger Thou dost remember mercy.

Господи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева <Си> помни милостта.

3 G od from Teman doth come, The Holy One from mount Paran. Pause! Covered the heavens hath His majesty, And His praise hath filled the earth.

Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.

4 A nd the brightness is as the light, He hath rays out of His hand, And there -- the hiding of His strength.

Сиянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му.

5 B efore Him goeth pestilence, And a burning flame goeth forth at His feet.

Пред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му.

6 H e hath stood, and He measureth earth, He hath seen, and He shaketh off nations, And scatter themselves do mountains of antiquity, Bowed have the hills of old, The ways of old His.

Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността.

7 U nder sorrow I have seen tents of Cushan, Tremble do curtains of the land of Midian.

Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

8 A gainst rivers hath Jehovah been wroth? Against rivers Thine anger? Against the sea Thy wrath? For Thou dost ride on Thy horses -- Thy chariots of salvation?

Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете Си <И> на колесниците Си за да избавяш?

9 U tterly naked Thou dost make Thy bow, Sworn are the tribes -- saying, `Pause!' rivers Thou dost cleave the earth.

Лъкът Ти биде изваден <от покривката си>, <Както Ти> с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

10 S een thee -- pained are mountains, An inundation of waters hath passed over, Given forth hath the deep its voice, High its hands it hath lifted up.

Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо.

11 S un -- moon -- hath stood -- a habitation, At the light thine arrows go on, At the brightness, the glittering of thy spear.

Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие.

12 I n indignation Thou dost tread earth, In anger Thou dost thresh nations.

С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.

13 T hou hast gone forth for the salvation of Thy people, For salvation with Thine anointed, Thou hast smitten the head of the house of the wicked, Laying bare the foundation unto the neck. Pause!

Излязъл си за избавление на людете Си, За избавление чрез помазаника Си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)

14 T hou hast pierced with his staves the head of his leaders, They are tempestuous to scatter me, Their exultation as to consume the poor in secret.

Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядат скришно сиромаха.

15 T hou hast proceeded through the sea with Thy horses -- the clay of many waters.

С конете Си преминал си морето, Натрупаните много води.

16 I have heard, and my belly trembleth, At the noise have my lips quivered, Rottenness doth come into my bones, And in my place I do tremble, That I rest for a day of distress, At the coming up of the people, he overcometh it.

Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.

17 T hough the fig-tree doth not flourish, And there is no produce among vines, Failed hath the work of the olive, And fields have not yielded food, Cut off from the fold hath been the flock, And there is no herd in the stalls.

Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

18 Y et I, in Jehovah I exult, I do joy in the God of my salvation.

Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

19 J ehovah the Lord my strength, And He doth make my feet like hinds, And on my high-places causeth me to tread. To the overseer with my stringed instruments!

Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като <нозете> на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.