1 A nd a certain woman of the wives of the sons of the prophets hath cried unto Elisha, saying, `Thy servant, my husband, is dead, and thou hast known that thy servant was fearing Jehovah, and the lender hath come to take my two children to him for servants.'

А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.

2 A nd Elisha saith unto her, `What do I do for thee? declare to me, what hast thou in the house?' and she saith, `Thy maid-servant hath nothing in the house except a pot of oil.'

И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.

3 A nd he saith, `Go, ask for thee vessels from without, from all thy neighbours -- empty vessels -- let not be few;

И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, заеми не малко.

4 a nd thou hast entered, and shut the door upon thee, and upon thy sons, and hast poured out into all these vessels, and the full ones thou dost remove.'

Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай <от маслото> във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.

5 A nd she goeth from him, and shutteth the door upon her, and upon her sons; they are bringing nigh unto her, and she is pouring out,

И тъй, тя си отиде от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха <съдовете> при нея, а тя наливаше.

6 a nd it cometh to pass, at the filling of the vessels, that she saith unto her son, `Bring nigh unto me a vessel more,' and he saith unto her, `There is not a vessel more;' and the oil stayeth.

И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.

7 A nd she cometh and declareth to the man of God, and he saith, `Go, sell the oil, and repay thy loan; and thou thy sons do live of the rest.'

Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

8 A nd the day cometh that Elisha passeth over unto Shunem, and there a great woman, and she layeth hold on him to eat bread, and it cometh to pass, at the time of his passing over, he turneth aside thither to eat bread,

И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.

9 a nd she saith unto her husband, `Lo, I pray thee, I have known that a holy man of God he is, passing over by us continually;

Сетне <жената> рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.

10 l et us make, I pray thee, a little upper chamber of the wall, and we set for him there a bed, and a table, and a high seat, and a candlestick; and it hath been, in his coming in unto us, he doth turn aside thither.'

Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.

11 A nd the day cometh, that he cometh in thither, and turneth aside unto the upper chamber, and lieth there,

И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,

12 a nd he saith unto Gehazi his young man, `Call for this Shunammite;' and he calleth for her, and she standeth before him.

рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.

13 A nd he saith to him, `Say, I pray thee, unto her, Lo, thou hast troubled thyself concerning us with all this trouble; what -- to do for thee? is it to speak for thee unto the king, or unto the head of the host?' and she saith, `In the midst of my people I am dwelling.'

И рече на <Гиезия>: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.

14 A nd he saith, `And what -- to do for her?' and Gehazi saith, `Verily she hath no son, and her husband aged.'

Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.

15 A nd he saith, `Call for her;' and he calleth for her, and she standeth at the opening,

И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

16 a nd he saith, `At this season, according to the time of life, thou art embracing a son;' and she saith, `Nay, my lord, O man of God, do not lie unto thy maid-servant.'

И <Елисей й> рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

17 A nd the woman conceiveth and beareth a son, at this season, according to the time of life, that Elisha spake of unto her.

Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.

18 A nd the lad groweth, and the day cometh that he goeth out unto his father, unto the reapers,

И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

19 a nd he saith unto his father, `My head, my head;' and he saith unto the young man, `Bear him unto his mother;'

И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на <един от> момците: Занеси го при майка му.

20 a nd he beareth him, and bringeth him in unto his mother, and he sitteth on her knees till the noon, and dieth.

И като го взе занесе го при майка му; и <детето> седя на коленете й до пладне, и тогава умря.

21 A nd she goeth up, and layeth him on the bed of the man of God, and shutteth upon him, and goeth out,

И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

22 a nd calleth unto her husband, and saith, `Send, I pray thee, to me, one of the young men, and one of the asses, and I run unto the man of God, and return.'

Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

23 A nd he saith, `Wherefore art thou going unto him to-day? -- neither new moon nor sabbath!' and she saith, `Peace!'

А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

24 A nd she saddleth the ass, and saith unto her young man, `Lead, and go, do not restrain riding for me, except I have said to thee.'

Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

25 A nd she goeth, and cometh in unto the man of God, unto the hill of Carmel, and it cometh to pass, at the man of God's seeing her from over-against, that he saith unto Gehazi his young man, `Lo, this Shunammite;

И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

26 n ow, run, I pray thee, to meet her, and say to her, Is there peace to thee? is there peace to thy husband? is there peace to the lad?' and she saith, `Peace.'

Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

27 A nd she cometh in unto the man of God, unto the hill, and layeth hold on his feet, and Gehazi cometh nigh to thrust her away, and the man of God saith, `Let her alone, for her soul bitter to her, and Jehovah hath hidden from me, and hath not declared to me.'

А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил <причината> от мене, и не ми я е явил.

28 A nd she saith, `Did I ask a son from my lord? did I not say, Do not deceive me?'

А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

29 A nd he saith to Gehazi, `Gird up thy loins, and take my staff in thy hand, and go; when thou dost meet a man, thou dost not salute him; and when a man doth salute thee, thou dost not answer him; and thou hast laid my staff on the face of the youth.'

Тогава <Елисей> рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

30 A nd the mother of the youth saith, `Jehovah liveth, and thy soul liveth -- if I leave thee;' and he riseth and goeth after her.

А майката на детето рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

31 A nd Gehazi hath passed on before them, and layeth the staff on the face of the youth, and there is no voice, and there is no attention, and he turneth back to meet him, and declareth to him, saying, `The youth hath not awaked.'

А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди.

32 A nd Elisha cometh in to the house, and lo, the youth is dead, laid on his bed,

И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.

33 a nd he goeth in and shutteth the door upon them both, and prayeth unto Jehovah.

Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.

34 A nd he goeth up, and lieth down on the lad, and putteth his mouth on his mouth, and his eyes on his eyes, and his hands on his hands, and stretcheth himself upon him, and the flesh of the lad becometh warm;

Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

35 a nd he turneth back and walketh in the house, once hither and once thither, and goeth up and stretcheth himself upon him, and the youth sneezeth till seven times, and the youth openeth his eyes.

После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава <пак> се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

36 A nd he calleth unto Gehazi, and saith, `Call unto this Shunammite;' and he calleth her, and she cometh in unto him, and he saith, `Lift up thy son.'

И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

37 A nd she goeth in, and falleth at his feet, and boweth herself to the earth, and lifteth up her son, and goeth out.

И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.

38 A nd Elisha hath turned back to Gilgal, and the famine in the land, and the sons of the prophets are sitting before him, and he saith to his young man, `Set on the great pot, and boil pottage for the sons of the prophets.'

Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, <та го слушаха>, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.

39 A nd one goeth out unto the field to gather herbs, and findeth a vine of the field, and gathereth of it gourds of the field -- the fulness of his garment -- and cometh in and splitteth into the pot of pottage, for they knew not;

Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, <че са отровни>.

40 a nd they pour out for the men to eat, and it cometh to pass at their eating of the pottage, that they have cried out, and say, `Death in the pot, O man of God!' and they have not been able to eat.

После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.

41 A nd he saith, `Then bring ye meal;' and he casteth into the pot, and saith, `Pour out for the people, and they eat;' and there was no evil thing in the pot.

А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.

42 A nd a man hath come from Baal-Shalishah, and bringeth in to the man of God bread of first-fruits, twenty loaves of barley, and full ears of corn in its husk, and he saith, `Give to the people, and they eat.'

В това време един човек от Ваалсалиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.

43 A nd his minister saith, `What -- do I give this before a hundred men?' and he saith, `Give to the people, and they eat, for thus said Jehovah, Eat and leave;'

И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят, и ще остане излишък.

44 a nd he giveth before them, and they eat and leave, according to the word of Jehovah.

Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.