1 С ниши се та седни в пръстта, девице, дъщерьо вавилонска; Седни на земята, а не на престол, дъщерьо халдейска; Защото няма да се наричаш вече изтънчена и изнежена.
Зійди й сядь у порох, о діво, дочко Вавилону! Сядь на землю, без трону, о дочко халдеїв! Бо кликати більше не будуть на тебе: тендитна та випещена!
2 Х вани ръчната мелница та мели брашно! Махни булото си, дигни полите <си>, Открий пищялите <си>, мини реките.
Візьми жорна й муки намели, намітку свою відхили, закачай но подолка та стегна відкрий, і бреди через ріки,
3 Г олотата ти ще се открие, Да! срамотата ти ще се яви; Аз ще си възмъздя, И не ще се примиря с никого.
і буде твій сором відкритий, і стид твій покажеться! Я помсту вчиню, і не буду щадити людини!
4 И мето на нашия Изкупител е Господ на Силите. Светият Израилев.
Наш Відкупитель, Господь Саваот Йому Ймення, Святий Ізраїлів.
5 С еди та мълчи, и влез в тъмнината, халдейска дъщерьо, Защото няма вече да те наричат господарка на царствата.
Сиди мовчки й ввійди до темноти, о дочко халдеїв, бо кликати більше не будуть тебе: Пані царств!
6 Р азгневих се на людете Си, Оскверних наследството Си, И предадох ги в ръката ти; <Но> ти не им показа милост, Ти си сложила твърде тежкия си хомот върху стареца;
Розлютився Я на народ Свій, збезчестив спадщину Своєю, та й віддав їх у руку твою. Ти не виявила милосердя до них: ти над старцем учинила ярмо своє дуже тяжким,
7 И рекла си: До века ще бъда господарка; Та не си взела това присърце, Нито си помнила сетнината му.
та й сказала: Навіки я панею буду! І до серця собі не взяла тих речей, не подумала про свій кінець...
8 С ега, прочее, чуй това, ти сластолюбко, Която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга; Няма да стоя вдовица, Нито ще зная що е да се обезчадя, -
А тепер це послухай, розпещена, що безпечно сидиш, що говориш у серці своїм: Я, і більше ніхто! Не буду сидіти вдовою, і не знатиму страти дітей!
9 И двете тия неща ще дойдат върху тебе Внезапно, в един ден, Обезчадване и вдовство; В пълна мяра ще те постигнат Въпреки многото ти чародейства И голямото изобилие на обаянията ти.
Та прийдуть на тебе несподівано те й те в один день, страта дітей та вдівство, вони в повній мірі на тебе спадуть при усій многоті твоїх чарів, при силі великій твоїх заклинань!...
10 П онеже си била дързостна в нечестието си, И си рекла: Никой не ме вижда, - <Понеже> мъдростта ти и знанието ти са те отвратили, И си рекла в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга, -
Ти ж бо надію складала на злобу свою, говорила: Ніхто не побачить мене! Звела тебе мудрість твоя та знання твоє, і сказала ти в серці своїм: Я, і більше ніхто!
11 З атова ще дойде върху тебе зло, Без да знаеш от где се явява; И беда ще те нападне, Без да можеш да я умилостивиш; Ще дойде внезапно върху тебе и опустошение, без да ти е било известно.
І прийде на тебе лихе, що відворожити його ти не зможеш, і на тебе нещастя впаде, що не зможеш його окупити, і прийде на тебе раптовно спустошення, про яке ти не знаєш...
12 П риближи сега с обаянията си И с многото си чародейства, В които си се трудила от младостта си; Може би ще се ползуваш! може би ще уплашиш <неприятеля>!
Ставай же з своїми закляттями та з безліччю чарів своїх, якими ти мучилася від юнацтва свого, може зможеш ти допомогти, може ти настрахаєш!
13 У морила си се в многото си съвещания. Нека приближат сега астролозите, звездобройците, И предвещателите по новолунията, И нека те избавят от това, което ще дойде върху тебе!
Змучилась ти від великої кількости рад своїх, хай же стануть і хай допоможуть тобі ті, хто небо розрізує, хто до зір придивляється, хто провіщує кожного місяця, що має на тебе прийти!
14 Е то, те ще бъдат като плява; Огън ще ги изгори; Не ще могат да се избавят от силата на пламъка, <Понеже> той не ще бъде въглен да се огрее <някой, Или> огън, пред който да седне.
Ось стали вони, мов солома: огонь їх попалить, не врятують своєї душі з руки полум'я, це не жар, щоб погріти себе, ані полум'я, щоб сидіти біля нього...
15 Т акива ще ти станат нещата, в които си се трудила; Ония, които са търгували с тебе от младостта ти, Ще се разбягат всеки по своя си път; Не ще има кой да те избави.
Такими тобі стануть ті, що співпрацювала ти з ними, ворожбити твої від юнацтва твого, кожен буде блудити на свій бік, немає нікого, хто б тебе врятував!