1 К олко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;

(7-2) Хороші які стали ноги твої в черевичках, князівно моя! Заокруглення стегон твоїх мов намисто, руками мистецькими виточене!

2 П ъпът ти е <като> обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е <като> житен копен ограден с кремове;

(7-3) Твоє лоно немов круглоточена чаша, в якій не забракне вина запашного! Твій живіт сніп пшениці, оточений тими лілеями!

3 Д вете ти гърди са като две сърнета близнета;

(7-4) Два перса твої немов двоє сарняток близнят!

4 Ш ията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са <като> водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;

(7-5) Твоя шия як башта із кости слонової, твої очі озерця в Хешбоні при брамі того Бат-Рабіму, в тебе ніс немов башта ливанська, що дивиться все в бік Дамаску!

5 Г лавата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците <им>.

(7-6) Голівка твоя на тобі мов Кармел, а коса на голівці твоїй немов пурпур, полонений цар тими кучерями!

6 К олко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията <си!>

(7-7) Яка ти прекрасна й приємна яка, о кохання в розкошах!

7 Т ова твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.

(7-8) Став подібний до пальми твій стан, твої ж перса до грон виноградних!

8 Р екох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха {Еврейски: Носа.} ти като ябълки,

(7-9) Я подумав: виберуся на цю пальму, схоплюся за віття її, і нехай стануть перса твої, немов виноградні ті грона, а пахощ дихання твого як яблука!...

9 И устата {Еврейски: Небцето.} ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

(7-10) А уста твої як найліпше вино: простує воно до мого коханого, чинить промовистими й уста сплячих!

10 А з съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

(7-11) Я належу своєму коханому, а його пожадання до мене!

11 Д ойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

(7-12) Ходи ж, мій коханий, та вийдемо в поле, переночуємо в селах!

12 Д а осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

(7-13) Устанемо рано, й ходім у сади-виногради, подивимося, чи зацвів виноград, чи квітки розцвілись, чи гранатові яблуні порозцвітали?... Там кохання своє тобі дам!

13 М андрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

(7-14) Видадуть пах мандрагори, при наших же входах всілякі коштовні плоди, нові та старі, що я їх заховала для тебе, коханий ти мій!