1 ( По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6: 33, 37. 25: 5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

Cum tânjeşte cerbul după izvoarele de apă, aşa tânjeşte sufletul meu după Tine, Dumnezeule!

2 Ж адна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

Sufletul meu însetează după Dumnezeu, după Dumnezeul cel Viu! Când voi putea veni să mă înfăţişez înaintea lui Dumnezeu?

3 М оите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

Lacrimile-mi sunt hrană zi şi noapte, când mi se spune fără încetare: „Unde este Dumnezeul tău?“

4 И зливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

Mi se întristează sufletul când îmi aduc aminte cum treceam prin mulţime, conducând procesiunea către Casa lui Dumnezeu, în mijlocul strigătelor de bucurie şi de mulţumire ale mulţimii aflată în sărbătoare.

5 З ащо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.

Suflete al meu, de ce te mâhneşti şi gemi înăuntrul meu? Nădăjduieşte în Dumnezeu, căci din nou Îl voi lăuda pe El, Mântuitorul meu

6 Б оже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.

şi Dumnezeul meu! Sufletul meu se mâhneşte înăuntrul meu; de aceea îmi amintesc de Tine, din ţara Iordanului, înălţimile Hermonului, din muntele Miţar.

7 Б ездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

La vuietul cascadelor Tale, un adânc cheamă un alt adânc. Toate valurile şi talazurile Tale au trecut peste mine.

8 & lt;Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

Ziua, Domnul îmi face parte de îndurarea Sa, iar noaptea am cu mine cântarea Lui şi rugăciunea către Dumnezeul vieţii mele.

9 Щ е река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

Îi zic lui Dumnezeu, Stânca mea: „De ce m-ai uitat? De ce trebuie să umblu întristat, asuprit de duşman?“

10 К ато със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

Ca zdrobirea oaselor este batjocura prigonitorilor mei, când îmi zic mereu: „Unde este Dumnezeul tău?“

11 З ащо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.

Suflete al meu, de ce te mâhneşti şi de ce gemi înăuntrul meu? Nădăjduieşte în Dumnezeu, căci din nou Îl voi lăuda, pe El, Mântuitorul meu şi Dumnezeul meu!