1 А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

Festus therefore, having come into the province, after three days went up to Jerusalem from Caesarea.

2 Т огава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

Then the high priest and the principal men of the Jews informed him against Paul, and they begged him,

3 и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като <крояха да> поставят засада и да го убият на пътя.

asking a favor against him, that he would summon him to Jerusalem; plotting to kill him on the way.

4 Ф ест обаче отговори, че Павел <вече> се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне <за там;>

However Festus answered that Paul should be kept in custody at Caesarea, and that he himself was about to depart shortly.

5 з атова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

“Let them therefore”, said he, “that are in power among you go down with me, and if there is anything wrong in the man, let them accuse him.”

6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павла.

When he had stayed among them more than ten days, he went down to Caesarea, and on the next day he sat on the judgment seat, and commanded Paul to be brought.

7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

When he had come, the Jews who had come down from Jerusalem stood around him, bringing against him many and grievous charges which they could not prove,

8 н о Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

while he said in his defense, “Neither against the law of the Jews, nor against the temple, nor against Caesar, have I sinned at all.”

9 Н о Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

But Festus, desiring to gain favor with the Jews, answered Paul and said, “Are you willing to go up to Jerusalem, and be judged by me there concerning these things?”

10 А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

But Paul said, “I am standing before Caesar’s judgment seat, where I ought to be tried. I have done no wrong to the Jews, as you also know very well.

11 П рочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е <истинно>, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

For if I have done wrong, and have committed anything worthy of death, I don’t refuse to die; but if none of those things is true that they accuse me of, no one can give me up to them. I appeal to Caesar!”

12 Т огава Фест, след като поразиска <въпроса> със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

Then Festus, when he had conferred with the council, answered, “You have appealed to Caesar. To Caesar you shall go.”

13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

Now when some days had passed, King Agrippa and Bernice arrived at Caesarea, and greeted Festus.

14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Феликса в окови.

As he stayed there many days, Festus laid Paul’s case before the king, saying, “There is a certain man left a prisoner by Felix;

15 З а него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини <ми> подадоха жалба и искаха да го осъдя.

about whom, when I was at Jerusalem, the chief priests and the elders of the Jews informed me, asking for a sentence against him.

16 Н о им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек, преди обвиняемият да е бил <поставен> лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

To whom I answered that it is not the custom of the Romans to give up any man to destruction, before the accused has met the accusers face to face, and has had opportunity to make his defense concerning the matter laid against him.

17 И тъй, когато дойдоха тук заедно <с мене>, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

When therefore they had come together here, I didn’t delay, but on the next day sat on the judgment seat, and commanded the man to be brought.

18 Н о когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах;

Concerning whom, when the accusers stood up, they brought no charge of such things as I supposed;

19 н о имаха против него разисквания за техните си вярвания, и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

but had certain questions against him about their own religion, and about one Jesus, who was dead, whom Paul affirmed to be alive.

20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

Being perplexed how to inquire concerning these things, I asked whether he was willing to go to Jerusalem and there be judged concerning these matters.

21 Н о понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази <за него>, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

But when Paul had appealed to be kept for the decision of the emperor, I commanded him to be kept until I could send him to Caesar.”

22 Т огава Агрипа <рече> на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

Agrippa said to Festus, “I also would like to hear the man myself.” “Tomorrow,” he said, “you shall hear him.”

23 Н а следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

So on the next day, when Agrippa and Bernice had come with great pomp, and they had entered into the place of hearing with the commanding officers and principal men of the city, at the command of Festus, Paul was brought in.

24 Т огава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

Festus said, “King Agrippa, and all men who are here present with us, you see this man, about whom all the multitude of the Jews petitioned me, both at Jerusalem and here, crying that he ought not to live any longer.

25 Н о аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

But when I found that he had committed nothing worthy of death, and as he himself appealed to the emperor I determined to send him.

26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването <му> да имам какво да пиша.

Of whom I have no certain thing to write to my lord. Therefore I have brought him out before you, and especially before you, King Agrippa, that, after examination, I may have something to write.

27 З ащото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.

For it seems to me unreasonable, in sending a prisoner, not to also specify the charges against him.”